Помните ли дядо Пънч? Талантливия комедиограф Панчо Панчев, който бе много известен в епохата на твърдия соц? Да пишеш комедии във времената на социализма бе рисковано занятие. Дядо Пънч беше женен за племенница на бай Тошо. Триумфираше на сцената, защото, освен даровит драматург, беше и много продуктивен. През 60-те години на миналия век е бил главен редактор на сп. „Театър“, а това бе сериозен пост в културната йерархия. Но се разведе се с племенницата и стоп. Никой режисьор вече не желаеше да поставя комедиите му. А сред тях имаше една извънредно сполучлива и с нея дядо Пънч в добрите свои времена, си бе спечелил европейски успех и популярност. Наричаше се тая комедия „Приказка за калпаците“.
В българско село в неуточнена епоха расли-порасли четирима близнаци с различни по цвят калпаци. Днес бихме ги нарекли „четиризнаци“, но това не е важно. Досущ еднакви, отличавали се само по калпаците. И както често се случва, залюбили една и съща мома, едничко чедо на майка. Момата – пиле шарено, вакло агънце – се бавела да посочи избраника си. Цяло село, всички очи и уши, били приковани в тоя съдбовен избор. Неизвестността все по-страшно измъчвала умовете и сърцата.
Майката на момата почва да натиска дъщеря си да избере годеник, обратен път няма. А момата изплаква: „Мале ма, та те са еднакви! То е все едно да си избера калпак!“
Туйто – решението, очаквано от цяло село, се свежда до избор на калпак!
Тая комедия днес е толкова актуална, че трябва да се постави във всички театри в страната. България цяла сега трябва да я гледа и да си направи изводите.
Трагедия, нежели комедия!
Същата е и драмата с мандатите, връчвани от президента на „парламентарно представените партии“. Особено фарсът с „третия мандат“! Негодяите са едни и същи – само калпаците им са различни!
Но има и разлика – между калпаците в парламента се подава и един фес, какъвто в пиесата на дядо Пънч липсва! Каквито и скандали да разтърсват другите партии, в ДПС „всичко е спокойно“. Там има само подводни течения, нищо не излиза на повърхността. Нито едно петънце, нито една афера, не замърсява феса!
С толкова скверни и оскандалени калпаци, как да не се изкушиш да подариш третия мандат тъкмо на „чистия“ фес? Но има една особеност – всичките останали „юнаци с калпаци“ всъщност крият под калпаците си фесове. Няма какво да се лъжем, че избираме калпаци – трябва да е ясно, че избираме фесове. Ибрикчии!
Но и момата, сиреч Румен Радев, отдавна е загубила своята девическа непорочност. Нарече гербаджиите „мутри“ и им връчи първия мандат. Заплю „шарлатаните“ от ПП и им тикна в ръцете втория мандат. Заклейми евроатлантическата измет в НС като „войнолюбци“ и се готви да удостои един от тия войнолюбци – а всъщност всички тях – с третия мандат. За да се облажат всички те вкупом от властта. И да изпълнят спешните задачи, поставени им от техните господари – убийците на българската държава.
Първата от тези задачи ще бъде вкарването България в реална война!
В кратък текст, публикуван снощи в „Свободно слово“, за кой ли път път призовах Радев да не връчва трети мандат! Никоя формация, никоя личност в това НС не е достойна да управлява. Съдбата на Отечеството виси на косъм. И, разбира се, някои читатели подигравателно ме „подсетиха“, че президентът „по Конституция“ е длъжен „да даде“ трети мандат – не можело иначе!
Напротив – може! От този параграф 22 може да се излезе! Радев сто пъти досега можеше да обяви извънредно положение – за спасяване на държавата! Все още не е късно да го стори и утре – вместо да връчва трети мандат и зорлем да натика Отечеството в устата на дявола! В предизвестената война!
Но за да направи тази съдбовна крачка, държавният глава не трябва да е натовски генерал! Трябва да бъде български войник, да служи единствено на България, да е готов на саможертва! Нужни са душевно величие и чиста биография! А нашата „мома“ отдавна е обезчестена и „цяло село“ го разбра!
Милена Върбанова
