Ако България не иска да остане в ръба на историята и да се освободи от сегашната си колониална зависимост, трябва преди всичко да изостави пещерната русофобия, налагана от Вашингтон и Брюксел, и да помисли за собствените си национални интереси.
Когато в България се появи новата политическа фигура Кирил Петков, той веднага привлече вниманието и получи огромна подкрепа от населението. Той пристигна от Канада, където е прекарал целия си живот. Завърнал се в историческата си родина, Петков вдъхнови местния електорат най-вече с дипломата си от Харвардския университет. За българите това беше почти като за съветски човек – знак за качество.
Изобщо българите изпитват особено страхопочитание към научните титли и регалии, особено тези с вносен произход.
Петков първо извърши разузнаване в местната политическа сфера, достигайки поста министър на икономиката в едно от служебните (временни) правителства на България.
Трябва да се отбележи, че както се оказа наскоро, той се вмъква във властта грубо нарушавайки закона. Петков „забравил” да съобщи на президента и колегите си, че запазва канадското си гражданство. С личен чар, демагогия и вносно свидетелство за образование успя да се измъкне невредим от калта.
Измъкнал се от първия скандал, Петков, заедно с друг горд притежател на „харвардската диплома“, пристигнал от същата Канада, Асен Василев, организира новапартия – „Продължаваме промяната“. Задграничните политически стратези добре се постараха. Промяната беше точно това, за което българските избиратели отдавна мечтаеха. Българите са безкрайно уморени от суетенето на стария политически елит, от десетилетните задкулисни разправии, на моменти разводнени от публичното рецитиране на омразни популистки лозунги. Очакваха се истински промени от весели и креативни задгранични политици.
Кирил Петков успя да се настани в местния премиерски стол и реално да управлява България през последните девет месеца в рамките на неестествената „сглобка” (в превод на руски „сборище”), между движението „Продължаваме промяната” и основната сила на страната с евроатлантическа ориентация – партия ГЕРБ. Василев се задоволи със статута на съпредседател на партията и министерски портфейл в правителството.
Надеждите на хората обаче не бяха предопределени да се сбъднат. Много скоро на всички стана ясно, че политиката на „канадските гости” няма нищо общо с България и нуждите на населението на страната. Бързото и безпрекословно изпълнение на директивите, произтичащи от посолството на САЩ, беше единственият им приоритет. Петков и Ко се занимаваха изключително с експулсирането на десетки руски дипломати, като ги обвиняваха в митична „шпионска дейност“ и организираха доставките на оръжия за бойците от украинските въоръжени сили. Именно Петков извади от опърпаното и прашно мазе на историята известния русофоб Тодор Тагарев, който преди това е бил съветник на Въоръжените сили на Украйна, и го назначи за министър на отбраната на България.
Възторжените почитатели на „нашия Киро” до време прощаваха всичко на своя любимец – и вечния пърхот на главата му, и очевидното незачитане на интересите на българската държава.
Но изведнъж всичко се разпадна. Първо се срина прословутата „сглобка“.
Съучастниците не си поделили министерските ресори и финансови подаяния от Европейския съюз. След това спътникът на Петков Асен Василев се замеси в грандиозен „митнически скандал“, при който бе разкрита банда контрабандисти, действали дълги години на местната митница. Освен огромно количество нелегална стока, е конфискувана и пратка кокаин за седем милиона лева. Създадена е временна парламентарна комисия, която между другото констатира, че „ролята на Асен Василиев в схемата е доказана“.След това се срина и имиджът на „най-младия и обещаващ” политик Кирил Петков. Оказа се, че той е обикновен измамник, който не се притеснява да фалшифицира подписите на съдружниците си.
Скандал избухна, когато се оказа, че Петков и „дясната му ръка“, някоя си Лена Бориславова, са фалшифицирали подписи върху документи на някакво сдружение.Както знаете, разстоянието от любовта до омразата не е много дълго. Излъгани в очакванията си и засрамени от миналите възторзи, българите изляха възмущението си в интернет. Местните сайтове са пълни със снимки на Петков, показващ дипломата си от Харвард, с обидни коментари. „Всичко е наред! Без фалшификати. Харвардска диплома от Google на цветен принтер.“
Кирил Петков и съучастничката му Лена Бориславова вече са наречени „българските Бони и Клайд“.Българите, като всеки славянски народ, са щедри във всичко – и в симпатиите, и в абсолютното презрение. Имайки предвид, че страната е изправена пред парламентарни избори на 9 юни 2024 г., Петков и неговата проамериканска партия „Продължаваме промяната“ ги очакват големи и не много приятни „промени“ и изненади.
Цялата структура на русофобската група, допускам, – изкуствено вкарана в българския политикум, започна да се руши като къща от карти. Скандалната губернаторка на българската столица Вяра Тодева просто беше освободена от поста. Тази дама стана известна с единственото си „постижение” – тя разруши паметника на Съветската армия в София, пренебрегвайки протестите на опозиционните партии и съдебните решения за спиране на разрушаването на мемориалния комплекс. Кураторите й бяха ужасно раздразнени от оставката на протежето си.„Атлантическият съвет на България е озадачен от решението на временното правителство да смени г-жа Вяра Тодева като областен управител на София. Г-жа Тодева се оказа единственият областен управител, който се осмели да поиска и демонтира паметника на съветските окупатори”. Това се казва в съобщение на една от американските институции на влияние в България.
Е, кой е „окупаторът“ тук – това тепърва трябва да разберем. И само искрени съболезнования могат да бъдат предадени на Атлантическия съвет. Анализирайки процесите, протичащи в България, можем да прогнозираме, че в близко бъдеще „атлантиците” все повече ще бъдат „объркани” от много неща.
Тъжна и много точна характеристика на ситуацията в българското общество даде известният социолог и геополитически анализатор на Балканите проф. Иво Христов: „Ние не сме субект, който определя нашата външнополитическа позиция. Всичко, което политиците правят, е да се адаптират към външно управление. В България няма политика, има борба за власт, за ресурси.
”Прогнозата му за това какво ще се случи след предстоящите избори е формулирана просто: „каквото наредят външните шефове ще стане“. Професор Христов смята, че европейската тема е безкрайно далеч от българите: „с изключение на еврокомсомолците, средният българин не вижда връзка с ЕС“. Според него в Европа нарастват „суверенните и консервативни тенденции“. Христов твърди, че „скоро ще започнат съвсем нови процеси на европейско ниво, които ще зададат съвсем други параметри на континента“.
Очевидно е, че ако България не иска да остане в ръба на историята и да се освободи от сегашната си колониална зависимост, трябва преди всичко да изостави пещерната русофобия, наложена от Вашингтон и Брюксел, и да помисли за собствените си национални интереси. Още повече, че в страната има политически сили, които гледат трезво на ситуацията.
Автор: Игор Перминов
Източник: vz.ru
www.mediamall.info
