Само в България или в някоя неведома за мен дълбокоафриканска държава ( не гарантирам, че такава съществува ), може да се разгори подобна неистова полемика около оставката на един окалян до над каскета държавен служител. Само у нас две или три престъпни групи могат да се надкрякват „Осанна!“ и „Разпни го!“, разменяйки местата и крясъците си в точно противоположен смисъл и посока. Като в кошмарна въртележка.
Само в България един криминален елемент – аватар на криминални елементи – назначен от мафията и държал държавата в желязната хватка на престъпността, може да бъде сравняван с Железния префект и Джовани Фалконе.
Само в България може да прозвучи малоумната „мисъл“, че автоатентатът, който той си организира по външни внушения и със скверни цели, оклеветявайки страната ни пред европейските институции и целия свят, бил „дреболия“, „недостатъчна за да се иска оставката на един висш магистрат“.
Само в България над „официалното му посещение“ в Щатите, където той хукна да дири инструкции и спасение, веднага подир „покушението“, може да бъде спусната непрогледна завеса. Ако „посещението е официално“, трябва да се излъчат и официални комюникета за срещите му в чужбина и резултатите от тях.
Само в България различните клики очакват, че една маша на мафията, ще почне изведнъж да сече с „меча на Темида“ довчерашните си ментори и да се превърне в „борец за правда и свобода“. Да го чакат като въплътен Месия на Справедливостта – втори сезон на „Завръщането на Зоро“. Не, смешници, Гешев не е нито Зоро, нито Томазо Бушета.
Само в България могат да се чуят гласове, които ни съветват да си налягаме парцалките и си държим Гешев ( едва ли не във вазичка с цветя ), „щото имало и по-лоши варианти за прокурори“. Тия поплаци са унизителни. Разбира се, че има и по-лоши варианти. Винаги има по-лоши варианти, злото е многолико и безконечно ( така ни се струва в момента ). От всяко ужасно чудовище има още по-ужасно чудовище. Важното е ние да не стоим със скръстени ръце, когато на мястото на ужасното чудовище ни натрапват още по-ужасното, а да се възпротивим. И да се борим не за същото, а за по-добро. Нали затова сме живи човеци, а не мъртъвци?
Да си „сакаме Гешев, щото и по-лошо може да ни сполети“ е знак за порочно, робско, окаяно мислене в калъпа „престъник-жертва“, срамно мислене изградено у нашия народ в десетилетията криминокрация. Ако още е възможно, отървете се от подобно мислене, то излъчва пълна безнадеждност, резигнация, духовна смърт. И е изцяло в полза на овластените престъпници. Не говорете повече по този начин – не е мъдро, позорно е.
Благославям дългите години на моя емигрантски живот, които ме спасиха от подобна духовна ерозия. Не ми позволиха да свикна с категориите „престъпник-жертва“ – зараза, проникнала за 33 години до дълбините на българския ген. Животът на икономическия емигрант е сиромашки, изложен на опасности и унижения, но тези опасности и унижения са ицидентни, преходни – те не поразяват духа.
Колкото и либерастки извратена и да е напоследък Европа, в която и да е евпопейска страна „магистрат“ като Гешев, компрометиран до над козирката, щеше отдавна да е подал оставката. Още когато бяха разкрити някои „странни“ детайли от злополучния „атентат“ и бе хвърлена поредната сянка върху версията на прокуратурата. А Гешев подир цял сапунен сериал от небивалици – бягство, връщане, недомлъвки, разнопосочни сигнали и заплахи, които издават гузен и уплашен конспиратор – продължава да сверни високия си пост, да се пъчи от него и да се подиграва с държавата.
Ясни са интересите, поради които Герб искат днес оставката на Гешев. Но оставането на Гешев на поста главен прокурор вече е абсолютно невъзможно. Обективно невъзможно. Оставането му е открита гавра с България. Как би изпълнявал занапред служебните си задължения? Дори гьонсурат от неговия калибър не би могъл да прекрачи вече прага на прокуратурата. Тази бездна не се прекрачва. Той сам изрови тази бездна.
Казах вече – полемиката около оставката на Гешев е белег за пълното падение на българското население – не мога да го нарека „общество“. Тази полемика говори едно – че на никоя от спорещите котерии не й пука за държавата. Пълен разпад.
Някой от авторите в сайта вчера бе писал, че само природен катаклизъм може да ни „оправи“. Не зная дали, твърдейки това, е повлиян от моите текстове или е стигнал сам до подобно заключение – но аз от години пиша – и дори наскоро писах в статията си „Катарзис“, че само външно събитие може да спаси българския народ от моралната проказа – от която произлизат всички негови беди. Моралната проказа, която той прихвана от своите палачи. Няма защо да чакаме природен катаклизъм. Войната, към която главоломно ни тласкат, е на прага ни. Войната, срещу която недостатъчно, не с всички сили, се съпротивляваме. Е, тази война, ще бъде нашето горнило. Нашето лекарство, нашият еликсир. Демоните ще изгорят в нея, а покрай сухото несъмнено ще изгори и суровото. Но българите, които Бог ще избере и пощади, българите, които ще оживеят подир това върховно изпитание – ще бъдат наистина читави. Дори да останат стотина хиляди, те ще продължат нашата държава, нация и история.
Както е казала пророчицата Слава Севрюкова – „ще останат малко хора, но у всеки от тях ще живее Христос“.
Милена Върбанова
