Отишъл си е Светльо Игов… Беше през 1991 година. Кафенето на писателите на „Ангел Кънчев“ №5 още работеше. На мен ми е излязла втората стихосбирка „Сатири – 2“. Беше своего рода реверанс към Константин Павлов – неговата първа книга се казва „Сатири“. Влиза Светльо Игов и му искам шест лева Той още не подозира пъклените ми намерения и ми дава шест лева. Тогава извадих стихосбирката и му я дадох. С демокрацията плахо пристъпваше и пазарната икономика.
Светльо се запиля към „Тихия кът, а аз с периферията наблюдавах как той отваря „пробутаната“ му книга. Не знаех топлите вълни от водката на Рени ли идват, или от това, Светлозар Игов да ти чете книгата публично. По някое време той дойде (книгата струваше шест лева) „Бате Христо, би ли ми дал един лев“. Имаше цяла бала на влизане, но инфлацията имаше пропуск за кафенето и бе влязла с него. Извадих един лев и му го подадох с питащ поглед. „Не може да ми продаваш книга за шест лева и в нея да има стихотворение, посветено на Левчев. Аз това стихотворение не го купувам“… Дали вече не са седнали в Тихия кът на някое небесно кафене с Левчев и не се смеят над земните си вражди. Сигурно.
Леко да ти е небето, Светльо. Благодаря, че се засякохме в този живот. И, а, да ти кажа – книгата имаше двадесет и две стихотворения. А ти поска цял лев при средна цена на стихотворение от около 3, 66666 стотинки. Оцени го скъпо и по достойнство.
Леко да ти е небето, Светльо,,,,
Христо Стоянов
