В с.Рогозен, Врачанско – родното село на моята майка, като потресаващ пример за възмездие Свише, се разказва следният случай:
Някакъв върл „комуняга“, от ония криминални негодници, „прикаламисали се“ към БКП непосредствено преди Девети септември, се похвалил, че ще се изходи ( изразът му не бил толкова изискан ) на прага на селската черква. Речено-сторено. На следната заран подир гръмогласната си закана, богоборецът, придружен от креслива сеирджийска шайка „съмишленици“ и сподирен отдалеч от ужасени, но безмълвни съселяни, свалил гащите си на прага на храма и … сторил това, което се бил зарекъл. След три бил скован от пълна парализа, дори очите си не можел да върти в орбитите. Дочакал края на дните си като вкочанен труп, тялото му се превърнало в негов ковчег приживе.
Като дете ходех често в Рогозен, където много по-късно бе открито Рогозенското тракийско съкровище. Църквата и досега е пред очите ми – внушителна сграда с голям купол, издигната след Освобождението за четирихилядното тогава население на богатото полско село с плодороден чернозем. Пред нея ден и нощ бълбукаше чешма с шест чучура и бяло каменно корито – тя днес немее. Хората назоваваха трите имена на кощунственика, съобщаваха от коя фамилия е, показваха рухналата му къща, към която никой не смееше да приближи. Историята е чудовищно истинска, а не легенда. Не зная дали подир този случай църквата е била преосветена. Дано да е била! Защото в нея бе опят дядо ми.
Комунистическият режим „забрани Господ“, оскверни и затвори църквите. А глобализмът, неговият сатанински наследник, поруга всички светини – божествени, човешки, семейни, национални, исторически. И това става най-вече в България – някога люлка на най-древната цивилизация в Европа, а днес сметище за всякаква вселенска смрад. Защото тъкмо България – по думите на Петър Дънов – е земният център на стълкновението на силите на светлината и мрака в „последните дни“. Тук днес адът праща най-дивите злодеи, най-продажните отцеругатели, най-безсрамните хулители на род и Родина. За да се изпитат вярата, волята и стоицизмът на малцината защитници на Бог и Отечество.
През 2012 г. трима турчеещи се цигани от Добрич заснеха и разпространиха своята гавра с портретите на Левски, княз Борис I и цар Симеон Велики. Само ден след това българин-„металист“ публикува своя непристойна снимка с портрет на Софроний Врачански. През 2015 г. цигани оскверниха паметника на Левски в Морската градина в Бургас. Бургаски „магистрати“ ги оправдаха, с което доказаха, че са по-мерзки и от тях. През 2018 г. циганинът Хасан изтръгна българското знаме от пилона на училищния двор в с. Царевци, счупи го, хвърли го на земята и го запали. Бе оправдан, преди да стигне до съда – като непълнолетен, забавлявал се с детска игра. От три десетилетия съзнателно се рушат паметниците на българската бойна слава и тези, които свиделстват за националноосвободителната борба на нашия народ срещу турското робство. В С.Македония бе запален българският национален флаг и всеки български символ се подлага на системно поругание. Същото става в Украйна, без ни слово на протест от страна на българските власти. Платени агитки сквернят паметниците на признателност към Русия и Съветския съюз, които са неразделна част от българското историческо минало. Подменя се историята на българския народ в образователната система. Цялата дейност на „Америка за България“, всички сороски НПО-та и мекерета- професори, са впрегнати да свеждат до нула българския принос в културното наследство на света. „Америка за България“ плаща „ремонти“ на хилядолетни светини, при които умишлено се заличават древните знаци на българщината, съхранени до нашата епоха.
Преди седмица адв. Е. Гунчева публикува в своя профил във фейсбук и в сайта „Свободно слово“, видео с млада разголена циганка, която на фона на българския национален химн, чупи и раздира българското национално знаме. Видеото е разпространено от самата циганка, която никак не смята за нужно да се крие, а напротив – гордее се с „героичната си постъпка“.
Това несекващо поругание може да изглежда разнородно и разнопосочно, но всъщност е целево и канализирано. То е най-важната част от окупационните политики на САЩ и ЕС, които го реализират чрез своето оръдие – „българската“ безродна колониална администрация. Апатията на българското общество е негов съучастник. А още в древността е речено: не позволявай да унижават рода ти – ще станеш роб.
Колко пъти съм писала срещу толерираното от „евроатлантическите“ еничари кощунство с националните светини! Колко пъти съм чела редове, писани от достойни българи, клеймящи тоя позор! Призовавала съм тоя род престъпления да бъдат включени в категорията на най-тежките в НК и за тях да се върне смъртното наказание! Но всичко остава глас в пустиня. Няма го общественият отклик, всенародната нетърпимост. Мъртва и погребана ли е българската чест?
Ето го и най-пресният повод отново да подхвана отчаяно тоя, разтерзал сърцето ми, вопъл. Вчера Кристиян Шкварек публикува във фб снимка на някаква си Рут Колева, разкрачена в отвратителна поза върху белия мраморен саркофаг-костница на загиналите в Априлското въстание през 1876 г., войните и Септемврийския бунт през 1923 г., перущенци – всички саможертвено паднали за България. Този саркофаг е част от величествения Паметник на трите поколения, построен през 70-те години на миналия век, на 5 км от свещения български град, който „Картаген надмина, Спарта засрами“ – по думите на великия поет Вазов в „Епопея на забравените“.
Никога не съм чула, ни видяла въпросната Рут Колева, затова потърсих нещо за нея в Гугъл – там всеки майкопродавец, ибрик, гей и лезбийка, е удостоен с прославяща нищожеството му агиографска бележка. Та в Уикипедия прочетох, че неизвестната за мен Рут била звезда на джендърското движение на скромния ни роден небосклон, феминистка, активистка на ЛБГТИ, а по съвместителство и „джаз, соул, арендби“ – певачка. От тия певачки, които повече чепатят телесата си и по-малко пеят. И това чучело, навряло се в прозрачно боди с преляла навън плът, клечи върху саркофага, както се клечи върху стъпенките на турски нужник, а тъпата му безочлива муцуна, вперена в зрителя, говори, че то плюе с пълна джендърска убеденост и на костите на загиналите, и на Перущица, и на България, и на всички човешки закони – а най-паче плюе на този, който би й отправил някакъв упрек. Все едно изразява премудростта Соломонова: „Майната й на България! Майната му на Православието!“.
Това било част от „клип“ на певачката, която Христина Морфова и Гена Димитрова едва ли биха припознали за своя посестрима во Орфее. Рут ( която по-скоро бих нарекла банк-рут ), нарича това уродство „творчески проект“. Цялото бездарие на планетата се хвърли да реализира „творчески проекти“. Богато платени от американски фондации и със задължително богохулно, сатанистко и нихилистко съдържание.
Коментарът на Шкварек е – както се изразява самият той – „незаядлив и ненападателен“. Основан е на предварителната убеденост, че твар като Рут нито има акъл да разбере падението си, нито някога ще съжали за постъпката си. Но аз мисля, че към сатанинските провокации на такива изчадия трябва да се реагира с максимална острота. Те не са само безсъзнателни оръдия на глобализма, а негови платени осъзнати глашатаи. Перата на тая дрипава неолиберална гарга трябва да бъдат оскубани до голо. Нека не чакаме само Бог и мъртвите да я наказват – за живите престъпници има затвори. Или поне безмилостно остракиране, докато НК бъде променен в една променена българска и световна ситуация.
Шкварек обвинява най-вече държавните институции за унищожението на всички знаци на българската памет. И в това е напълно прав. Белезите на безстопанственост оглушително крещят върху мраморния саркофаг под разкрачената кака Рут, клекнала във фекална поза. По белите страни на прекрасната костница, изработена в древен тракийски стил, са изписани варварски графити.
От Историческия музей в Перущица ми казаха, че грандиозният Паметник на трите поколения, изграден в живописна местност, сякаш дарена от самата природа за всенародни чествания, празници и поклонения, не е под тяхната юрисдикция, никоя институция не го стопанисва и фактически е изоставен на произвола на съдбата – тоест на престъпността. Известната и изключително уважавана от мен доц. Веселина Вачкова – един от най-изявените съвременни историци – която е директор на Историческия музей в града, ми съобщи, че всяка година музеят кандидатства за средства за опазване, ограждане и осветление на Паметника и всяка година такива средства биват отказвани. Музеят се старае да уреди статута на съоръжението като „военен паметник“, но и такъв статут бива отказван. Всъщност редно е великолепният Паметник с барелефи, изработени от най-даровитите български творци в средата на 70-те години на миналия век, да има статут на Национален паметник – а вместо това постепенно се превъща в поругана руина – също като България.
Но нима самата общественост на Перущица не може да събере необходимите средства за поддържане на Паметника? Нима днешното поколение на възрожденския град, в който всеки камък е свят, не може да съхрани паметта и достойнството на трите поколения паднали за свобода – за своя сметка и с доброволен труд, щом няма друг начин?
Според доц. Вачкова кощунственото посегателство е извършено наскоро след 17 октомври, когато тя е заминала в командировка.
Звънях и в кметството. Кметицата Мария Вълканова е от Герб, а общинарите – от Герб и ДБ. Едва ли има съществена разлика в партийните им „убеждения“. Това личи по единодушната омерта, с която са обгърнали извършеното светотатство. Секретарката ми заяви, че Вълканова „е заета“, но ще ми се обади на дадения от мен телефонен номер. Разбира се – не се обади. Ни вест, ни кост – ни от вълци, ни от върколаци. Пък и защо да се обажда – Герб е гербовата марка на опустошението в България. Няма нужда от обяснения – името на Герб и на цялата евроатлантическа „тълпа“ около него – е СВЕТОТАТСТВО.
Милена Върбанова
