Свободата е висша ценност. Развяват ни я като морков, показват ни е като светиня, стигматизират я като грях. Но дали всички разбираме едно и също нещо?
Какво е свободата за Великобритания, която е станала велика империя благодарение на поробването на други народи? Колко кръв, сълзи и пот тежат на Британската империя и могат ли да са равни на величието й? Какво разбират потомците на робовладелци и колонизатори, изградили богатството си и получили титлите си благодарение на робството и поробването на други народи, на свирепото ограбване на други държави?
Какво разбират от свободата САЩ? Дали осъзнават, че са велика държава благодарение на кървавия труд на робите? Дали осъзнават, че благодарение на военната си сила, налагат насилствено решенията си на чужди държави? И как да го наречем това, освен поробване?
Какво разбират от свободата българите? В генетичната ни памет е заложе споменът за робството – пет века кланета, изнасилвания, грабежи, робски окови. Пет века мечти как ние – българите, ще се освободим от поробителя. Колко хиляди българи са умирали на дръвника, на кола, на въжето с надеждата, че те умират, но децата им ще живеят свободни? Колко българи са ставали хайдути, защото не са искали да са роби и да се кланят на турците? Колко българки са избирали смъртта пред позора да приемат чужда вяра и да отидат в турски харем?
Думата „свобода“ за един англичанин, на когото дядо му е имал роби в Индия, има едно значение. Думата свобода за един българин, който в рода си има десетки загинали за свободата, има друго значеие. За едните е досадна подробност, свързана със загуба на пари, а за другите е най-важното нещо за тях и за народа им.
Само този, който е бил поробен, може да осъзнае стойността на свободата и да жадува за нея повече отколкото за собствения си живот.
Само тези, които сами са отвоювали свободата си, знаят цената й. И цената е различна за поробителя и за роба.
Не можем да имаме общи ценности с поробители, които не знаят цената на свободата. За тях свободата е само дума, с която да ни манипулират. Те не знаят какво е да умреш за свободата си и да живееш заради това да я постигнеш. Различни светове. И нямаме допирни точки с тези, които са живели, като са отнемали свободата на други.
И колкото и скотско да е сегашното ни положение, винаги ще се гордея, че съм българка. Защото моят народ не е поробвал други народи, не е имал роби и не е отнемал свободата на никого. И е проливал кръвта си, за да запази собствената си свобода и земя. България не е империя, изградена върху кости и крав, а е древна държава, изградена върху кръвта и саможертвата на синовете и дъщерите си, воюващи за Родината си и за Свободата си!
Елена Гунчева-Гривова
