От заключителната декларация от форума на Г-20 в Индия, може да се направи следният извод – Западът с половин уста се обърна към Русия и и каза приблизително това: „Украйна ни интересува само до следващата реколта! След това можете да правите с нея каквото си прецените.“
В подкрепа на горното, бих искал да обърна внимание на факта, че Украйна и актьора Зеленски вече не са част от водещите новини на контролирания от западни финансови структури медиен октопод. Има дни, в които липсват каквито и да било дописки за този провален проект, стартиран и разработен от семейство Байдън и неотговорните фактори, които стоят зад тях. Спомнете си, че само допреди няколко месеца лягахме и ставахме с този натрапчив пропаганден наратив, придружен от всички говорещи глави, запълнили екраните от ранно утро.
Контранастъплението на ВСУ се превърна във фиаско и напрактика е пълен провал и сега неистово САЩ и европейските им лакеи търсят изход от това блато. Повече от очевидно е, че Русия ще диктува развоя на събитията и съдбата на младата украинска държава е в нейни ръце и почти никой от западните куратори на киевския шут Зеленски не възразява и не поставя това под съмнение. Даже започнаха все по-често да плямпат за „мирно решение“, замразяване на конфликта и други подобни клишета. И е нормално да е така – ресурса е изчерпан, а първоначално поставените цели не са постигнати и перспективите в тази посока не са никак розови.
Остава нерешен въпросът за „зърнената сделка“ и сигурно мнозина се питат, защо това е най-важното за т.нар. колективен запад. Много просто – това зърно не е собственост на Украйна а е „ишляме“ и реално принадлежи на няколкото големи хранителни концерни, които напрактика са монополизирали западните пазари и те си го искат, защото от него освен всякакви тестени изделия се произвеждат и фуражи, с които се хранят животни – млекодайни и месодайни. С две думи, зърното си им трябва, защото иначе няма да им излезне сметката, а това ще окаже влияние на техните баланси и респективно на световните пазари.
А, че проекта „Украйна“ е пред закриване и от тук нататък той загубва геополитическото си значение е повече от очевидно. Остава няколко големи компании от военно-промишления комплекс на САЩ да дооглозкат каквото още е останало – т.е. да доприберат едни пари от всеки, който може да плати за останалите складови наличности. Разбира се следва и по-големия урожай от превъоръжаването на Европа и попълването на изпразнените военни складове на всички, които изпратиха съдържанието им в Украйна, в това число и България.
Най-сериозният проблем свързан с бъдещето на милионното население на тази опустошена територия ще бъде стоварен на Европа, която ще бъде принудена да го издържа, за да си останат там където са – в противен случай ще се наложи да се грижи за милиони украинци в европейските градове, защото ако ЕС не плаща да си стоят там, те ще дойдат тук!
Въпросът е колко време ще отнеме на тукашните лакеи да се ориентират в новата обстановка или по-точно кога Галя ще им спусне новите насоки, имайки предвид колониалния статут на правителството на измамата.
Страхил Ангелов
