Спорил съм с крайни либерали. С комунисти. С либертарианци. С вегани.
Сигурно най-тъпите хора, с които можеш да си причиниш какъвто и да било спор, са неонацистите. Особено от типа, който се преструва на езичник и „богоборец“.
Балканският Ганьо с три предни зъба, който се въобразява на щитоносец на бога Один, бранещ портите на Валхала. Слага си слогани на немски – език, който рядко въобще разбира. Обяснява ти как Християнството било религия на недъгавите и слабите. Ама същевременно той е горд носител на кръвта на предците си!
А те предците му, от над хилядолетие насам са….ъъъ…амиии….християни. До един, всичките. И целия му народ. Тия неща някак не му се бият в съзнанието. Хем е могъщ повелител на духа на предците си….хем смята християните за „недъгави овце“. Тоест смята за такива дядо си, прадядо си, прапрадядо си, всичките си предци над хиляда година назад. Същите, дето уж почита.
Десетки, стотици праотци, до един християни. И то ревностни християни, автентични такива, а не само на думи. Хора, които по време на Османската империя се идентифицират много повече като християни, отколкото като българи. Камо ли с раса или „арийство“. За тъпия, беззъб неонацист, преструващ се на езичник, тия неща липсват в главния мозък. Не пораждат вътрешно противоречие. Защото, за разлика от повечето съвременни идеологии, неонацизмът е преди всичко – поза. Поза на немски неоезичник, която запълва липсата на автентична връзка със собствената ти почва, история, вяра и предци.
А когато си позьор не е задължително тезите ти да са логически издържани.
Кристиян Шкварек
