„Ню Йорк Таймс“ съобщи в четвъртък, че администрацията на Байдън обмисля да позволи на Украйна да използва предоставени от НАТО далекобойни ракети срещу цели дълбоко в Русия. Подобно решение би изложило света на по-голям риск от ядрена катастрофа, отколкото дори след кубинската криза.
Във време, когато американските лидери трябва да се съсредоточат върху намирането на дипломатическо решение за войната, която изобщо не трябваше да започва, администрацията на Байдън и Харис следва политика, за която Русия предупреждава, че ще тълкува като акт на заплаха. По думите на Владимир Путин, далекобойните ракетни удари в Русия „ще означават, че държавите от НАТО – САЩ и европейските страни – са във война с Русия“.
Някои американски анализатори смятат, че Путин блъфира или поне предпочитат да мислят така. Както съобщава „Таймс“, „„Отмяната на ограниченията върху западните оръжия няма да накара Москва да ескалира бойните действия“, това написаха 17 бивши посланици и генерали в открито писмо до президентската администрация тази седмица. „Ние знаем това, защото Украйна вече нанася удари по територия, която Русия смята за своя – включително Крим и Курск – с тези оръжия и отговорът на Москва остава непроменен.“
Тези анализатори бъркат сдържаността на Русия със слабост. По същество те се застъпват за стратегия на водене на войната до ръба на сигурността. Всяка ескалация – от HIMARS, касетъчни боеприпаси до танкове Abrams, F-16 и ATACMS – приближава света към ръба на Армагедон. Тяхната логика изглежда е, че ако провокирате една мечка пет пъти и тя не реагира, е безопасно да я провокирате още по-силно шести път.
Подобна стратегия би била разумна, ако мечката нямаше зъби. Ястребите в администрацията на Байдън изглежда са забравили, че Русия е ядрена сила. Те са забравили мъдростта на Джон Ф. Кенеди, който каза през 1963 г.: „Ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война.“
Трябва да приемем този съвет сериозно. Путин много пъти е сигнализирал, че Русия ще използва ядрени оръжия при екстремни обстоятелства. През септември 2022 г. Путин заяви: „Ако териториалната цялост на страната ни бъде застрашена, ние без съмнение ще използваме всички налични средства, за да защитим Русия и нашия народ — това не е блъф“. През март 2023 г. той сключи сделка с Беларус за разполагане на тактически ядрени оръжия там. По-рано този месец заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков обяви, че Русия ще промени ядрената си доктрина в отговор на намесата на Запада във войната в Украйна.
Представете си, ако Русия предостави на друга страна ракети, обучение и информация за насочване, за да нанесе удар дълбоко в американска територия. САЩ никога не биха го позволили. Не трябва да очакваме и Русия да го толерира.
Тази игра на ядрено „пиле“ (бел. ред. състезание при американските младежи, когато карат колите си един срещу друг и този, който пръв се отклони, е наричан пиле) стигна твърде далеч. Няма друг промеждутъчен ход между изстрелването на американски ракети дълбоко в руска територия и ядрената война. Не можем да се приближим до ръба повече от това.
А и за какво го правим? Да „отслабим Русия“? Да контролираме ресурсите на Украйна? Никакъв жизненоважен американски интерес не е заложен на карта. Да се рискува ядрен конфликт в името на неоконсервативната фантазия за „пълна глобална доминация“ е лудост.
Военната треска във външната политика на САЩ е достигнала до такава степен, че е трудно да се каже дали те вярват на собствената си реторика. В дебата от миналия вторник вицепрезидентът Камала Харис описа картини как руските сили маршируват из Европа. Тя със сигурност трябва да знае колко абсурдно звучи това. Русия едва успя да изтръгне няколко провинции от Украйна, която в никакъв случай не е една от големите сили в Европа.
На второ място, Русия много ясно посочи своите военни цели в самото начало – най-вече неутралитет на Украйна и спиране на разширяването на НАТО на изток. Стотици хиляди изгубени животи и стотици милиарди долари по-късно, никой не е по-добре – нито Европа, нито Америка и със сигурност не Украйна.
Крайно време е този конфликт да бъде деескалиран. Това е по-важно от който и да е политически въпрос, за който нашата нация спори. Ядрената война би означавала края на цивилизацията, каквато я познаваме, може би дори края на човешкия вид.
Бившият президент Доналд Тръмп се зарече да сложи край на тази война, но докато встъпи в длъжност, може да е твърде късно. Трябва да изискаме, точно сега, Харис и президентът Байдън да отменят своята безумна военна политика и да започнат преки преговори с Москва.
Източник: thehill.com
Превод за „Гласове“ Юлия Семир Ал-Хаким
