Бързината, с която терористите от Хаят Тахрир ал Шам превзеха Сирия предизвика всеобщо удивление. На 27 ноември 2024 те започнаха изненадващо настъпление и докато се чудехме какво точно се случва по фронтовете, на 29 ноември влязоха в Алепо. Нека си го кажем направо – милионният град падна без никакво истинско сражение. На 5 декември, по също толкова загадъчен начин падна и Хама. Въпреки многобройните кадри, на които се виждаше, че там се съсредоточават части на САА, по някаква неясна причина, до сблъсък с джихадистите не се стигна и те бяха пропуснати безпрепятствено по пътя на юг – към Хомс, който беше зает без съпротива на 7 декември.
Междувременно в Доха, Катар, се проведе среща на страните по Астанинския формат (Иран, Турция, Русия). Там без никакво напрежение и с неподправена лекота беше взето решение за започване на „политически диалог между сирийското правителство и легитимните опозиционни групи“. Веднага след това Башар Асад напусна Сирия, а на 8 декември ХТШ влязоха в Дамаск.
Скоростта, с която се развиха събитията беше обяснена на целокупното човечество с два базисни медийни наратива.
Според единия, любимите на местните либерали „бунтовници”, проведоха невероятна военна операция и разгромиха САА с все руснаците и иранските им съюзници.
Според другия, споделян широко от местните дай–хард русофили, за които каквото и да направи руското политическо ръководство е все хубаво и на добро, а Москва винаги е източник на най-чистата и непорочна истина, причина за успеха на ХТШ е отказът на сирийската армия да се сражава. Ето защо, руснаците отказали подкрепата си за Асад.
Изобщо няма да коментирам първия малоумен наратив – той се споделя от същите диванни експерти и бойци от електронните траншеи, които безрезервно вярваха в подвизите на Призрака от Киев, на разследвания от типа „На Русия ѝ остават оръжия до края на седмицата” и на безсмъртното „Русия краде чипове от украински перални“.
Вторият наратив обаче, заслужава повече внимание, защото беше озвучен и утвърден лично от Путин. Нека набързо проследим как се развиха събитията от руска перспектива, използвайки само официалните им източници.
Едва на 2 декември, няколко дни след като Алепо падна, последва официалната реакция на Русия. Путин проведе телефонен разговор с иранския си колега, в който двамата се обявиха за всичко добро срещу всичко лошо, изпратиха своите благопожелания за възстановяването на „конституционния ред” в Сирия и с олимпийско спокойствие обсъдиха сътрудничеството между Русия и Иран по други съвместни проекти. Никаква изненада, никакво напрежение – обикновен работен разговор, лишен от всякаква конкретика по въпроса какво може да се предприеме за стабилизиране на ситуацията.
И ако този разговор изглеждаше странен, на 3 декември последва нещо още по-странно. Ердоган се обади на Путин, за да му съобщи, че Турция няма нищо, ама нищо общо с нападението, а контролираната от него Сирийска национална армия от само себе си се е откъснала от синджира и също е преминала в настъпление. От своя страна Путин заяви, че „терористичната агресия” трябва да бъде прекратена и (гледай ти) това трябвало да се случи „в частност, с използването на съществуващите възможности на Анкара в региона”.
Интересно, вместо да постави на място разпасалия се Ердоган, Путин му повери „възстановяването на стабилността”. За някакви конкретни руски действия отново не стана дума. През следващите дни руските медии рязко започнаха да наричат терористите от ХТШ „опозиционни сили”, срещата в Доха премина великолепно, а руското посолство в Дамаск остана непокътнато. Вече на 19 декември, по време на ежегодната „Пряка линия”, Путин ни разясни какво точно се е случило в Сирия, а именно: руската армия не е претърпяла военно поражение; Русия е постигнала целите си там; САА е отказала да воюва (350 джихадиста са превзели Алепо, отбраняван от 30 000 войници); джихадистите са претърпели „вътрешни изменения”. Това последното, преведено на български политически език означава, че са преживели „катарзис”, който изглежда се е случил някъде в краткия период между 5 и 19 декември 2024г.
Признанието за невероятното преображение на ХТШ, не остана без отговор. Няколко дни по-късно, в голямото си интервю за Ал Арабия, Джолани заяви следното: “Русия е важна страна и също така е считана за втората по сила страна в света. Съществуват дълбоки стратегически интереси между Сирия и Русия. Всички сирийски оръжия са руско производство, а много сирийски електроцентрали са управлявани от руски специалисти. Между Сирия и Русия има също така и значителни културни връзки (културни връзки, копеле!). Така че, ние не желаем Русия да напусне Сирия по начина, по който някои биха желали.”
Изобщо, между Русия и новата сирийска власт запрепускаха розови понита и еднорози.
Не по-малко интересно обаче беше и поведението на Иран. Вече споменах за странния телефонен разговор между Путин и иранския президент. Радостно събитие се случи и на иранския медиен фронт. Практически в същия момент, в който руските медии започнаха да наричат терористите от ХТШ „бунтовници”, иранските медии рязко взеха завоя и вместо за терористи започнаха да говорят за някакви „въоръжени групи”, напредващи към Дамаск. Нещо повече, те съобщиха, че иранските власти са получили от ХТШ гаранции и шиитските светилища в Сирия няма да бъдат осквернени. Излъчен беше дори репортаж от едно от тях, за да бъде успокоена иранската публика. Иранското посолство в Дамаск, също както и руското, не пострада. Не стига това, ами в интервюто си за Ал Арабия, Джолани разказа, че по време на офанзивата, ХТШ съзнателно не са атакували позиции, където са разположени ирански военнослужещи. Спокойно бихме могли да приемем, че лъже, ако лично Путин не ни беше осведомил, че руснаците успешно са евакуирали от Сирия хиляди ирански войници. Много странна военна операция – ХТШ громят наред, но някак без да закачат омразните иранци, които благополучно са евакуирани от руснаците.
Вече по-късно, на 20 декември, иранският външен министър Арагчи обясни пред египетската медия Ал Гад, че Иран никога не се е месил във вътрешните работи на Сирия. Въпреки това, само седмица преди събитията е предупреждавал сирийските власти, за ниския морал на САА, като разбира се повтори опорката, че сирийската армия е отказала да воюва. В общи линии, някаква сополива история в стил: аз не им се меся във вътрешните работи, ама знаех, че армията им нещо не е във форма и им го казах. За съжаление на Арагчи, в самия Иран представители на консервативните кръгове директно обвиниха неговото реформистко правителство и президента Пезешкиан в сговор със Запада и Турция за предаването на Сирия.
Не знам вие какво виждате, но аз виждам следното – Русия и Иран благополучно успяват да не забележат подготвяното настъпление на ХТШ, а когато то започва, се отчитат с пожелания от общ характер. В играта „случайно” се включва и Сирийската национална армия, като в отговор, напълно логично, Путин назначава за „отговорник” по Сирия Ердоган. Джихадистите настъпват толкова внимателно, че не атакуват позициите на иранците и междувременно дори уведомяват иранските власти, че шиитските светилища в Сирия няма да пострадат. Иранските и руските медии синхронно забелязват, че в страната има не терористи, а легитимна опозиция – прозрение, потвърдено от представителите на съответните страни на срещата в Доха и лично от Путин. За това си откритие той получава почти обяснение в любов от Джолани.
Напълно естествено развитие на събитията, нали?!! При това положение няма как отговорността да не лежи върху САА и нежеланието ѝ да воюва. Въпреки свидетелствата на сирийски войници, че са получили ЗАПОВЕД, да не оказват съпротива. Едно видео ми направи особено силно впечатление. На него офицер от сирийската армия успокоява войниците си, че ситуацията е под контрол т.е. лъже ги, че ситуацията е под контрол.
Всъщност дебела и мазна точка по въпроса за това как се стигна до настоящата развръзка беше поставена от Хакан Фидан. Той заяви, че Турция е убедила Русия и Иран да не оказват военна помощ на Башар Асад. В друго свое изявление отбеляза, че Русия е действала “рационално” в процеса на свалянето на Асад, въпреки че е разполагала с необходимите военни сили, за да се намеси. А на журналистическия въпрос „Русия беше най-големият поддръжник на Асад. Как ги убедихте да се откажат от Асад?“ отговори просто: „Разговаряхме”.
И така, през цялото време сме наблюдавали предварително договорено и координирано предаване на Сирия в ръцете на ХТШ и Ердоган. А нескопосаната опорка, че сирийската армия е отказала да воюва е една грозна и безсърдечна лъжа. Храчка по обикновените сирийски войници, по обикновените сирийски мъже и хилядите им загинали другари в десетилетната война. Забележително постижение на истинския политически морал.
Представено ни беше долнопробно цирково изпълнение от политически палячовци, пардон, клоуни.
https://www.barrons.com/…/iran-russia-turkey-meet-in-doha…
http://kremlin.ru/events/president/news/75728
http://www.kremlin.ru/events/president/news/75747
https://x.com/MyLordBebo/status/1869735572740485531
https://x.com/MyLordBebo/status/1873697468216697221
https://x.com/BabakTaghvaee1/status/1866101254146904138 https://english.alarabiya.net/…/syria-s-new-elections-and…
https://abdimedia.net/…/araghchi-i-have-repeatedly-advised…
https://www.middleeasteye.net/…/iran-syria-establishment…
https://x.com/Partisangirl/status/1866550955401228734
https://x.com/SprinterObserve/status/1867681698303160794 https://en.apa.az/…/turkish-fm-russia-acted-rationally-in…
https://x.com/GlobalVissions/status/1883946583936418247
