Изглежда снощната ми статия за цената на участието на Джон Малкович на българска сцена, е бръкнала дълбоко в душите на нашенските сноби, защото наред с възторжените коментари, върху мен цяла нощ се изливаше отровата на – нека да я наречем – конгрегацията на обединените неграмотници – насметени от всички тъмни ъгълчета на фейсбук.
Ето представителна извадка от тези шедьоври на сплотената простащина:
Дони Попова:
Много злобна статия тип „Гроздето е кисело“…
( запазила съм оригиналния правопис, за който, явно, пунктуацията не съществува )
Dimitar Dimitrov
Водещ коментатор (?!)
Типично по Ганьовски, когато не разбираш нещо го отричаш! Ограничено, закостеняло, мухлясало мислене…Аз съм го чела, гледЪла…не става…бил плешив, грозен със събрани очи и т.н….глупотевини….? Коя си ти!?
( запазила съм оригиналния правопис на „водещия коментатор“ )
О, неразумни и юроде, щом си толкова просД и не можеш да снадиш едно изречение без гръмовни правописни грешки, защо бързаш да се произнасяш? Защо си грабнал телефона и лаптопа и бъхтиш невинното българско слово „като маче о дирек“? Защо не си гледаш „парното и порното“ – двата стълба, на които се крепи твоето битие? Какво си разбрал от моята статия, та се надпреварваш комично я клеймиш?
Съзнавам, че този мой въпрос е безсмислен – простакът е експерт по всичко, той смята мнението си за меродавно и пръв го изказва в „социалните мрежи“, които се превърнаха в „демократичен плювалник“ и всеоръжие на циментираната глупост срещу всяка нестандартна мисъл. Както е рекъл народът: „шило в торба не седи“. Нищо чудно – управлява ни овластената посредственост – и съответно ни „критикува“ посредствеността, която още не се е добрала до власт, не шества по екраните и разполага само с една възможност за обругаване на „враговете“ – коментарите под публикациите в Интернет.
В статията си „На вниманието на снобарията …“ дадох емоционален израз на личната си преценка за актьорските дарби на Джон Малкович. Не харесвам този актьор и не го смятам способен да изнесе главната в една театрална или филмова творба. Преценявам го като прекалено характерен, прекалено играеш самия себе си, дори патологично „изкривен“ понякога – последното е очевидно от самата физиономия и мимика на актьора. Може би е подходящ за по-малки, епизодични роли. Стои добре само във филма „Чай в пустинята“ на великия Бернардо Бертолучи, който е изтръгнал от него друг, непознат, вълнуващ със своята простота, не кълчещ се и бъбрив, образ – непостигнат от актьора в продукциите с холивудски режисьори. Дори и в тоя филм Малкович не изпълнява основната роля, а партнира на главната изпълнителка – Дебра Уингър .
Но от гледна точка на причините, които ме подтикнаха да напиша снощната статия, не е толкова важно дали Джон Малкович е добър или лош актьор. Не е вaжно и дали по произход е хърватин, евреин, шотландец, марсианец – или е важно дотолкова, доколкото българският сноб, за разлика от американския и европейския си събрат, е и яростен чуждопоклонник. Най-важното, за което моята статия бие камбаната, е, че в България тече грубо, ужасяващо със своите последици „елитаризиране“ на културата и на достъпа до културните събития. Криворазбрано, просташко, байганьовско „елитатизиране“ – не чрез някаква елитарна естетика, а чрез парите. Защо билетът за спектакъла в Народния театър, в който участва Малкович, трябва да струва от 50 до 400 лева, след като в Гърция цената му от 7 до 50 евро? Защо в България, където културата винаги е била демократична, билетът трябва е пет пъти по-скъп, отколкото в страна, отличаваща се още от своето създаване, със страшно социално неравенство и кастовост? Кого искаме да надминем, какво искаме да покажем?
Защо цената на книгите у нас е толкова висока, след като само преди три десетилетия една великолепно оформена книга от известен български или чужд автор, истинско полиграфско бижу от 300, 400, 500 страници, струваше 2 лева?
С тези убийствени цени се пресича достъпът на образованите българи до словото. Хората, които четат книги, не могат да си позволят да ги купят, а тези, които могат да си го позволят – не четат. Ето го съзнателно омагьосания кръг, който лишава от културни ценности един традиционно образован народ. Сегашният сюжет с билетите в Народния театър, носи същото послание. В залата няма да влязат културните зрители, закърмени с театъра и носещи го в сърцата си – те нямат 400 лева за билет. Ще се замъкнат снобите, парвенютата и партакешите с дебели портфейли, собствениците на чекмеджета с кюлчета и пачки. Мутряците, шарлатаните, лъжеинтелигентите. Те могат да си позволят да платят тая цена – не за да видят спектакъла, а за да бъдат видени, че присъстват на него. Да се покажат. Ето я културната подмяна, чийто фактор в случая е Васил Василев, един политически послушник, който е на път да срине авторитета на Народния театър.
Същото „елитаризиране“ по ганьовски, той реализира и с големите заплати на актьорите в управлявания от него театър – или по-точно заплатите на „някои“ актьори – което за мен си е жив подкуп, шантаж.
Тая байганьовщина е обидна за големите творци от нашето минало, които са завоювали и утвърдили престижа на Народния театър. Обидна е за народния поет Иван Вазов. Обидна е за България.
Така че, неграмотнико Dimitrov, „водещ коментаторе“, не аз трябва да бъда обвинявана в ганьовщина, а тези, които измислиха цените от 50 до 400 лева. И тези, които ги платиха. И тези като теб, които просто имат нужда да леят ругатни – и всеки повод да го сторят, за тях е добре дошъл.
Милена Върбанова
