Те не искат синовете им да доведат зетьове;
Не искат да видят дъщерите си обвързани семейно с други жени…
За себе си не искат това, но нямат против да се случи на нас.
Те не искат да ходят и да умират в окопи, нито пък биха искали там да умират техните деца.
Не искат това, но нямат нищо против в окопите да сме ние, заедно с нашите синове.
Те не си представят свят, в който те лично, ще са в положение парите им да са “програмирани” и да могат да купуват единствено каквото им позволят и от където някой друг вместо тях вземе решение.
За себе си не – но ние да живеем така – нямат нищо против.
Не искат буболечки в менюто си;
Не искат лишения;
Не искат ограничения;
Не искат повсеместни забрани;
Не искат да мрат…
Но всичко това го искат за нас.
Те, клетите, мислят си, че са някаква “първа класа”, която като ни даде “курбан” на сатанистите – и те ще ги пуснат да “седнат” при тях и сред тях.
Нещастници!
Разликата между обикновените хора и тях е разлика равняваща се на един ден.
Ако нас ни затворят в понеделник, те ще бъдат затворени във вторник. Така стоят нещата, а цялата руска олигархия много бързо се убеди в това.
Отидоха в Лондон с милиарди, но онези там не се впечатлиха. Взеха им ги, а тях ги навряха в кучи гъз (мнозина дори и там не са, а гледат как тревата расте но откъм долния край)
Така ли не осъзнават нещастниците, че когато се справят с нас – няма да имат нужда от тях… Много от предателите дори си заминават преди сатанистите да са успели да се справят с нас, защото междувременно са станали по-нужни мъртви, отколкото живи. Всеки знае примерите и не е необходимо да ги посочвам дори.
Един доктор, дето ми се хвали, че бил член на “малката тайна”, то какъв ли доктор, защото е оператор на машина “Да Винчи”, та той…
Баща му цял живот го хранил с милиционерска заплата, а сега се отрича от него като един Павлик Морозов…
Този доктор, вика:
Член съм на “малката тайна” и по корем ще пълзи, но няма да се върне на село, откъдето се е пръкнал, а сега се изживява като някаква знат.
Знат – посветена в “малката тайна”…
Има и голяма тайна, бе льольо! А над “Голямата тайна” и други тайни, където парвенюта не пускат. Нужен си им тук, за да прибереш стадото в скотобойната, а щом се обърнеш – да видиш, че вратата е хлопната не само за стадото, а и за теб!
Онези винаги си имат и по-голяма тайна, както си имат и доктори…
А ти, льольо – ти ще си със съдбата на една тоалетна хартия. Добре опакована, рекламирана и парфюмирана, но тоалетна хартия. Какво се прави с тоалетната хартия, льольо, и къде свършва тя?!
Христо Христов
