Те са демократи, но не съвсем.
Не признават друго мнение и са готови винаги да го цензурират.
Те са хуманисти, но не съвсем.
Страдат само за своите страдащи и не забелязват други.
Те са против организираната престъпност, но не съвсем.
Ако им върши работа.
Те са против корупцията, но не съвсем.
Нямат нищо против корупцията на своите.
Те са против руснаците, но не съвсем.
Винаги са готови да вземат комисионни за руски схеми с участието им.
Те са за по-малко държава и повече лични свободи, но не съвсем.
Държавата в ръцете им изведнъж става „по-добър стопанин“ от частната собственост, ако са на власт.
Те са антикомунисти, но не съвсем.
Разчитат на невежество, за да си купят дисидентски биографии, според които са преподавали политикономия на капитализма, а това беше най-идеологическата дисциплина, с основен източник „Капитала“ на Маркс.
Те са за независима съдебна власт, но не съвсем.
Независима за тях е тази, на която могат да нареждат поръчки.
Те са за деполитизация на службите, но не съвсем.
Същото като независимостта на съдебната власт.
Те са за върховенство на закона, но не съвсем.
Стига да не се отнася до собствените им престъпления.
Те са за лустрация, но не съвсем.
Иначе биха изчезнали.
Те са българи, но не съвсем.
Винаги са готови да предадат България за чужди интереси.
Те са готови да предадат и родителите си, ако им изнася.
Те са десни, но не съвсем.
Това са българските десни.
Богомил Бонев
