За тези, които все още подозират, че реалността не е толкова проста, колкото изглежда, театърът е затворен. Сцената е демонтирана. А публиката спи.
Протоколи на мъдрите… съвпадения
Всеки ден живеем в едно перфектно поставено представление. Не сте ли забелязали? Това е така, защото не си актьор, а статист. Вашият текст е ограничен до прости фрази: „Добро утро“, „Колко струва?“, „Какво, по дяволите, пак не е наред със задръстванията?“
Сюжетът е написан предварително, декорът е подбран с любов. Много реклама, малко новини, обилно подправени със страх, и задължителният блокбъстър с поредния „борец за свобода“, който спасява света, за да можем да продължим да спим спокойно.
Някой ще каже: „Чакайте! Това е теория на конспирацията!
Не, това е теория за съвпаденията, която е развивана в продължение на векове. Но ако в света има толкова много съвпадения… защо всичко е толкова закономерно?
Заговор без заговорници
Нека се съгласим веднага: Няма да търсим масони във всяка тъмна уличка. Няма да казваме, че светът се управлява от 12 рептили, затворени в бункер под Алпите в Швейцария. Това вече е скучно. Но трябва да признаем, че е странно: Щом се появи възможността да видим реалната картина на света, веднага се случва нещо грандиозно.
Веднага щом хората започват да мислят за природата на властта, възникна нов и вълнуващ конфликт. Веднага щом някой се зарови във финансовата система, изведнъж става така, че „всичко се срина“. Струваше си да започне обсъждане на алтернативни източници на енергия – и те мистериозно се оказаха … „неефективни“.
Знаете ли какво е общото между всички тези „съвпадения“? Винаги ти казват: „Не обръщайте внимание, случайно е, съвпадение е“. Но няма такова нещо като съвпадение, което да води всеки път до един и същи резултат.
Кой пише сценария?
Светът е устроен като игра на шах. Има пешки (те са мнозинство, движат се според правилата и могат в най-добрия случай да стигнат до края на дъската, ако имат късмет). Има офицери и топове – хора, които решават нещо, но в рамките на играта. Има Цар и Царица, които изглеждат главни фигури, но всъщност ходовете им са ограничени.
Но има невидими играчи. Те не са на дъската, но местят фигурите. Кои са те?
Ето го и трикът. Те дори не се крият. Те просто съществуват извън системата, която сме свикнали да смятаме за единствено възможна. Чували сме за техните действия, но никога не сме предполагали, че някой стои зад тях. Виждаме следите им, но винаги си мислим, че това е „естествен ход на събитията“.
Познаваме ги под кодовите им имена: „криза“, „пренареждане“, „реформа“, „извънредно положение“.
Всеки път, когато фигурите започнат да се движат извън сценария, „висшите сили“ се намесват в играта и дъската се обръща.
Ами ако откажете да играете?
Хората обикновено виждат две опции:
1. Приемете нещата и продължете напред.
2. Приемате конспирацията в цялата и красота, запасявате се с консерви и известявате от мазето си за края на света.
Но има и трети начин – да спрем да възприемаме реалността като неизменен набор от правила. В крайна сметка, когато разбереш, че светът е представление, имаш избор: Да играеш по сценария, или да станеш режисьор.
Можете да разрушите илюзията за „естествения ред на нещата“.
Можете да започнете да задавате въпроси, които нямат готови отговори. Можете да спрете да реагирате така, както се очаква.
Напътствие за Великата игра без правила:
Винаги са ви казвали, че правилата са неизменни. Че, тази сила е непоклатима. Че, парите решават всичко.
Но не е ли странно? След като някой се откаже от тези правила, изведнъж се оказва, че те изобщо не са закони на природата, а просто удобна конструкция. Човекът, който спре да играе по сценарий, руши цялата постановка.
Така че имате избор:
Да останете един от масовката, или да станете един от режисьорите. Да разглобете театъра тухла по тухла и да изградете нещо свое.
Просто запомнте: Истинската свобода започва там, когато спреш да вярваш, че тя е невъзможна.
Откровение:
Край на спектакъла, или начало на осъзнаването?
Знаете ли защо повечето хора предпочитат да не виждат скритите механизми? Защото, ако видите как работи системата, вече няма да имате никакви оправдания.
Вече не можеш да кажеш „Аз не решавам нищо“. Вече няма да вярвате в приказката „Така е устроен светът“. Не можете вече да се преструвате, че всичко е „просто така“.
Така че решете. Ще продължите ли да участвате в играта, не разбирайки нейните правила? Или най-накрая ще поемете отговорност за ролята си?
Завесата се спуска.
Но вече знаеш, че това не е краят.
P.S. Сега можете да си включите новините. Само че, този път слушайте внимателно какво всъщност ви казват.
Светослав Атаджанов
