Да, корупцията убива.
И е надменна, освен всичко друго.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”, това е не много известна реплика от знаменития филм “Опасен чар”.
Измамникът Ястребовски /Тодор Колев/ обикаля незаконните по времето на соца малки работилнички край София, за да ги рекетира.
Неочаквано в една леярна облеченият с милиционерска униформа измамник среща яростен отпор.
И точно тази реплика гръмва с ударната сила на пиратка в лятна нощ:
– Ти знайш ли на кого лейм брави ние – пита го надменно една леля-работничка в този цех-предвестник на пазарната икономика /великолепна българска актриса от “Войната на таралежите” и още много други/.
Тази леля-работничка нямаше никакъв страх от милиционерската /и то офицерска, не че е длъжна да знае разликата със старшинската/ униформа.
От всичко казано дотук тази реплика е важната:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние!”
Каква е връзката й с днешната действителност?
Всякаква.
Дълбока и неразривна е връзката.
Днешният превод на тази реплика е:
Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Питайте някой шеф на някоя фирма, спечелила “конкурс” за държавна поръчка. Например в АПИ.
Или някоя фирма-подизпълнител.
Питайте ги защо не си вършат работата, защо е тази престъпно некачествена мърлящина.
И ще видите в погледа им:
“Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Та си тръгнал да ни държиш сметка. А?”
Видях го в погледа на един млад мъж, който събираше пластмасови конуси по прясно боядисана осева линия на ремонтирано шосе.
– Какво правиш?! Ще направиш катастрофа! – извиках му, спрял зад него, когато той изпусна един конус в насрещното платно.
Изпусна го, защото събираше конусите от пикап в движение, докато колите се движеха и в двете посоки.
Едва ме удостои с поглед.
И в тоя поглед се виждаше точно тази реплика:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.
“Ти знаеш ли на кого се отчитат моите шефове?”
Колата отсреща спря навреме пред конуса.
Други коли не успяват да спрат навреме.
И други ТИР-ове не успяват…
Корупцията убива.
И е надменна, освен всичко.
И ражда надменни млади хора, които са закърмени с отровното мляко на “обществените поръчки”.
Честно е да е нечестно.
Справедливо е да е несправедливо.
Доблестно е да е подло.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.
Знаем, разбира се.
На тия, дето всяка вечер ни четат морал по телевизията.
На тия, дето постоянно мислят и работят за хората.
На тия, дето ще ни вкарат в еврозоната – не за да може да махнат борда и да крадат. Вие това ли си помислихте?!
Ама как може?! Те за наше добро го правят.
На всичките тези издути до пръсване корупционни генератори – на тях “леете брави”.
И когато ви кажем, че вашата немарливост убива хора по пътищата, защото крадете от качеството, за да се отчетете на “генераторите” – тогава виждаме онази надменност в погледите ви.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.
Знаем, разбира се.
Прекрасно знаем.
И като ходим на погребения на жертви на корупцията по пътищата, също знаем имената на убийците.
Но си мълчим.
Защо?
Александър Урумов
