Това, което Лили Иванова прави в последните десетина години, се нарича „тур за овации“… То вече няма нищо общо нито с музиката, нито с какъвто и да било вид сценичен спектакъл… Целта явно е да се пробва до колко точно дълбока възраст ще е в състояние една вече много възрастна жена да стои права и от устата й да излизат все пак някакви звуци… И всичкото това само защото едно време баба Ванга й била казала, че ще пее докато е жива…
Ако някой си въобразява, че това звукоизвличане, което Лили Иванова демонстрира, може да се нарече пеене, значи въпросният човек няма никаква представа от пеене… Жената дори на запис вече няма и десет процента от гласа, който някога е имала. Чух новия й албум снощи… От любопитство, не защото очаквам някакви музикални висоти да е подгонила в него… Същото любопитство, заради което някои хора посещават и концертите й… Какво да ви кажа… Гласът й е редуциран до някакви прозрачни провиквания, без никаква плътност и динамика, диапазона й е вече доста лимитиран, а на местата, в които трябва да се пее мощно и драматично, е подкрепена от цяла банда беквокалистки… През цялото време във въпросните записи вие някаква китара, която явно има за цел да запълни онази потребност от драматизъм, която бабешкия вокал вече не може да запълни… Иначе стила е същия, какъвто майките ни го помнят от детските си години… Никакво мръдване от онази отчайваща соц естрадна орнаментика… Стари песни, изсвирени и изпяти наново, без да е ясно защо… Защо трябва и в 21-ви век да слушаме този глас, загубил цялата си мощ и всичките си нюанси, които и без друго никога не са били в изобилие, но сега пък вече съвсем ги няма… Отново изтерзаните, измъчени и тягостни „стихове“ на Дамян Дамянов, отново цялата тая обреченост и тегоба… Защо, госпожо Иванова?! Защо си го причинявате, че и на нас съответно?! Бедна ли сте? Признание ли не сте получила досега?! Какво ви липсва и кое ви кара да се влачите по студиа и по концертни зали на години, на които най-разумно би било да си греете хубавите крака на разкошната камина в хола и да беседвате с икономката относно това доколко добре е уплътнена входната врата…
Единственото хубаво нещо в цялата работа е това, че Лили Иванова сама по себе си е някаква микро музикална индустрия, която дава хляб на десетина музиканти и няколко беквокалки, които без нея щяха да са едни от многото професионалисти, които щяха да се чудят откъде да изкарат два лева… Това е. Само това е нещото, което заслужава похвала в целия този напън… Останалото е едната гола амбиция на една възрастна дама да доказва на всички, че е ексхумирана и реставрирана почти сполучливо… Не че нещо ми пречи… Просто се чудя защо го прави този излишен тур за овации и защо досега не й стигнаха, та трябва да ги изисква все още от публиката си по този мъчителен и жалък начин.
Росен Георгиев
