Това е втората ми лекция за тръмпизма (първата е тук: https://www.facebook.com/share/18c8G58ZeH/?mibextid=wwXIfr) като надежда на всички хора по света, объркани от тъпите принципи на Френската еволюция от 1789-1799 г. с нейните още по-тъпи и глупави идеи за съчетаване на равенство, свобода и братство, което си е нелогично, абсурдно и невъзможно, няма да обяснявам защо.
Тази лекция е по темата за баланса между свобода и морал и между права и отговорности.
Почвам с историческата еволюция на правата.
Първи за неравенството пише и се възмущава от него Жан Жак Русо, после жестокият якобинец Робеспиер, който иска да го пребори чрез гилотината, после комунистите, избили 260 млн. души в 39 страни (R.J. Rummel), после идват демократите на Байдън (те са си социалисти-комунисти), които сринаха САЩ, вкараха 12 млн. Мексиканци и преброиха 76 пола освен мъжкия и женския.
Идеята за човешките права, както я познаваме днес, произлиза от Просвещението и е развита през Френската революция. В началото тя е била революционна, защото противопоставя феодалните привилегии. Но с времето фокусът се измества от права, съчетани с отговорности, към права, които често съществуват като абстрактни претенции.
• Първоначално: Правата са били насочени към свобода от потисничество (право на живот, собственост, свобода на словото).
• В модерната епоха: Правата се разширяват до социални и икономически искания – право на здравеопазване, образование, жилище, социална сигурност, защита, минимален доход, свобода на словото etc.
Прекъсването на връзката с отговорностите е основният проблем: правата са представени като даденост, без ясно определение кой и как ще ги осигурява. В този контекст можем да разгледаме няколко аспекта:
1. Икономическа тежест: Когато обществото предоставя “права” като универсални блага, те често се финансират от малка част от хората (работещите, предприемачите). Това създава напрежение и демотивира производителните членове на обществото.
2. Социална отговорност: Ако човек има право на нещо, той трябва и да допринася за същото. Например, правото на образование би трябвало да се съчетава с задължението за активно участие в обществото.
3. Ерозия на морала: Правата без задължения създават усещане за entitlement (неоправдано самочувствие за принадлежност), при което хората очакват да получават, без да дават.
Ето и критика на абсолютното равенство.
Равенството е често неразбрано. Истинското равенство означава равни възможности, но не и равни резултати. Налагането на равни резултати е противоречие на природата – хората са различни по способности, характер и трудолюбие.
• Меритокрацията (принципът, че заслугите трябва да определят възнаграждението) е отречена в много съвременни системи, които подчертават социалното равенство за сметка на индивидуалните усилия.
• Насилственото изравняване, както при комунизма, води до унищожаване на мотивацията. Защо човек би се трудил повече, ако няма полза от това?
Сега по въпроса какво е справедливо.
Справедливостта, основна категория на морала, изисква баланс – всеки да получи според своя принос и нуждите му, но без това да подкопава стимулите за труд. Примерите от историята показват, че когато системата се фокусира изцяло върху “права”, обществото става нестабилно. Отговорностите са това, което поддържа равновесието.
Как да се справим със злото, наследено от 1789 г.: промяна на парадигмата.
Какво означава “зло” в този контекст?
Терминът “зло” тук може да се интерпретира като злоупотребата с хуманистичните принципи на Просвещението, които са довели до:
1. Тоталитаризъм: Комунистическите и фашистките режими, вдъхновени от идеите за “равенство” и “национално единство”.
2. Дехуманизация: Превръщането на хората в статистика, безлични елементи в големи социални експерименти.
3. Нравствен упадък: Съвременното общество, което често проповядва толерантност, но игнорира традиционните ценности и морал.
Злото може да се изкорени само чрез преосмисляне на основните принципи на обществото.
Стъпки за промяна
1. Преразглеждане на образованието
• Образованието трябва да бъде насочено към отговорностите, а не само към правата. Децата трябва да се учат, че свободата е привилегия, която изисква зрялост и дисциплина.
• Историята трябва да се преподава не само като поредица от факти, но и като етика – какви грешки са направени и какво можем да научим от тях.
2. Засилване на традиционните ценности
Традициите са това, което е оцеляло през вековете и е доказало своята ефективност:
• Семейството: Трябва да бъде възстановено като основна клетка на обществото. Разрушаването на семейните ценности води до социален хаос.
• Религията: Дори и за нерелигиозните, религията предлага морална рамка, която е устояла на времето. Ако не знаете, да ви кажа: самото понятие „религия“ е от латинското religere – размишлявам. Нещата не са прости, искат размисъл.
• Патриотизмът: Здравословният патриотизъм вдъхновява хората да работят за общото благо.
3. Ревизия на глобализацията
Глобализацията, макар и полезна в икономически смисъл, подкопава културните идентичности:
• Трябва да се поставят граници на културния релативизъм. Не всяка култура или поведение са равностойни.
• Локалните традиции и икономики трябва да бъдат защитавани от безмилостния натиск на глобалните корпорации.
4. Насърчаване на индивидуалния морал
• Моралът не може да бъде наложен отвън – той трябва да бъде култивиран отвътре. Обществото трябва да подкрепя добродетелите като честност, трудолюбие и смирение.
• Това означава и нова форма на лидерство – такива лидери, които служат за пример, а не се възползват от властта си, като всички досегашни и сегашни наши водачи.
Не знам какво ще стане, но тая надежда в тръмпизма.
акад. Петър Иванов
