Буци е прочел само „Винету“ , но ще остане в българската история не само като мафиотът, който най-дълбоко загроби България, а и като „златоуст словотворец“. Терминологията, която той въведе в българската политическа реч, няма да бъде забравена, защото отразява най-точно интелектуалния ръст и възможностите на българския политик, прокурор, съдия, полицай, общественик и журналист в епохата, в която България бе управлявана от еднокнижници. И не е вярно, че през изминалите две години най-употребяваните думи били „пандемия“ и „криза“. Не, българското общество с право фаворизира Боковите слова „тулуп“ и „мисир“ – с които, признавам, изчерпваме всичко, което се случва в страната. В условията на държава без държавност тулупите управляват, а мисирите „окрякват“, тоест пропагандират. Абсурдистан не търпи нетулупско и немисирско поведение и маргинализира всички други морални и обществени категории. Една от най-характерните черти на управляващите тулупи и славословещите ги мисири, е, че са много „чувствителни“ към трагичната участ на всякакви чужденци. И не им пука какво става с българите. „Чувствителни като тоалетни чинии“ – както казва Селинджър в „Спасителят в ръжта“.
Вчерашното земетресение в Румъния, което разтресе Северна България, за пореден път навря в очите ни тоталната неподготвеност на тулупите и мисирите да реагират в подобни случаи на наша, българска земя – дори само на информационно ниво. И това става на фона на изпращаните помощи и екипи от всякакъв тип – технически, медицински, хуманитарен – за жертвите на земетресението в Турция. На фона на гръмогласното отразяване на тая помощ в медиите. На фона на писъка на професионалните оплаквачки и на обясненията какво трябва да правим, ако подобно бедствие се стовари и върху дебелите български глави.
Е, добре, вчера, понеделник, 13 февруари, ден преди Трифон Зарезан, природата си направи майтапа да разиграе една генерална репетиция на земетресение в България. Само за да покаже пълното безсилие, неподготвеност и непукизъм на българските институции.
С баща ми живеем на третия етаж в четириетажен тухлен блок, строен преди 54 години. За тия години какви ли не общински тулупи подкопаваха по различни причини основите на сградата, чието строителство поначало не е било устойчиво и съобразено със защита при земетресения. По време на земетресението във Вранча гледах как правите ъгли на стените в кухнята, които съвсем не бяха толкова прави, стават ту тъпи, ту остри. Гледката остави в юношеската ми психика неизгладимо впечатление и земетресението е едно от малкото неща, които наистина ме паникьосват.
Вчера, току-що се бях върнала от разходка, по време на която изпитвах странен световъртеж, когато в 16.58 ч., с татко, седейки на леглото му, усетихме тласък в посока югоизток – към терасата на стаята – а десети от секундата подир това – разклащане и лек пукот на дървените мебели. Изненадващо котаракът ни не реагира, но нашият котарак се е очовечил дотолкова, че се доверява на човешките инстинкти, а не на собствените си – животински. Облякохме се набързо и излязохме навън, съзнавайки, че при силен трус изобщо не бихме разполагали с време да се изнесем до външната врата на входа. Земетресението явно бе слабо или средно – без последващи трусове.
Повече от половин час в Гугъл не бе качена никаква информация за това земетресение. Все едно, че в България не съществува Институт по сеизмология. След дълго мълчание, в Гугъл бе съобщено, че е имало земетресение в Румъния с епицентър „във Вранча“, което е засегнало и Сърбия. За България ни дума. По-късно съобщение гласеше, че „земетресението във Вранча е разтресло високите етажи във Видин и Плевен“. Бе указан магнитудът му – 5,2 по Рихтер.
Чак в централната новинарска емисия на bTV мисирите казаха, че земетресението е било не във Вранча, а в окръг Горж, на стотина километра северозападно от Крайова и е почувствано в цяла Северна България. Ако сте гледали вчерашната емисия, спомнете си знаменателния разговор между мисирка и тулуп – „дежурният сеизмолог в НИГГГ. „Дежурният“ приличаше на шкембест, неопрятен, некъпан половин година, обрасъл даже по челото с гъста черна растителност бродяга, заловен с бутилка метилов алкохол в някое мазе – с „ъъъ“ и „ааа“ започваха всички негови идиотски отговори на също толкова идиотските и неприцелени, хаотични въпроси на репортерката. Ето в чии ръце е оставена информацията за евентуални природни бедствия и катастрофи в страната ни. Не бе зададен най-важният за гражданите от засегнатите български региони, въпрос – какъв е магнитудът на земетресението в техните области. Ако е бил над 4 по Рихтер, той е вече опасен и може да обещава безсънна нощ. Всъщност никаква информация не бе разпространена – дебелакът само се „ъреше“ като магаре на екрана.
Всички мои опити да открия барем един жив индивид на обявените в Гугъл „дежурни телефони“ на НИГГГ, за да допълня за себе си липсващите сведения за магнитуда в моя град, бяха безуспешни. „Дежурните“ се бяха изпарили, „мандалото бе лопнало“.
А ако земетресението бе опустошително? Щеше ли да има поне навременна информация, да не говорим за помощи, топлочувствителни камери и Спартани. Те служат само за лъскане на имиджа на тулупите. В чужбина.
В България отколе сме си на принципа „оцелявай поединично“ и „кой умрел – умрел“. Хайде, наздраве за Трифон Зарезан и Свети Валентин! И Бог да ни пази – на тулупи и мисирки не можем да разчитаме.
Милена Върбанова
