До Траян Антов….
И, може би други…
Не им прощавай, Господи, те знаят какво вършат!
Да, приятелю Антов, Траяне, разбирам те. Разбирам болката и омерзението. И аз съм вярваща от дете. И аз произхождам от семейство на атеисти… И аз ходя на църква, само тогава, когато почувствам силното, непреодолимо силно желание…
Ходех на църква и по времето на комунизма… Кръстих десетки млади и по-възрастни. Кръщавах всичките си гимнастички и ги изпращах на състезателната площадка, с думите – „Бог напред и ние след него.“ О и доноси имаше, и уволнения, оставки, наказания, но точно за това не бях наказвана. И аз, като теб не обичам да говоря за вярата си… Години наред отивах при леля Ванга – когато недоумявах, не разбирах и не можех да приема идиотизмите, които се вършеха, отивах за подкрепа, за сила, за смелост…
И сега отивам…
Quo vadis, domine?
Знам…! И знам достатъчно, за да не бъда щастлива…
Нужно ли е да питаме? Очакваме ли отговор? Знаем го… Тогава идва въпросът – какво правим?
Какво правим?
Какво правим, за да спасим вярата си? Децата си? Семействата? Рода? Родината? Света?
Управляват ни сатанисти. Извратени, алчни до садизъм типове. Зомбита, които не се спират пред нищо, които нямат ни свян, ни страх, защото са безродници, безхаберници, безверници. Убиват ни, ограбват ни, гаврят се с най-светлите ни чувства – за хартийки… И което е най-страшно – убиват вярата… Твоята, моята, нашата вяра… Помниш ли „Вяра“ „…миг след грабежа ще бъда аз нищо!…“
А ние мълчим?! Не, ние не мълчим!
„Мълчи народът, глухо и страшно гърмят окови…“
Затварят църкви, гонят наши, православни свещенослужещи, /подражавайки на други, объркани, харизали за курбан, своя народ/ за да могат по-лесно да търгуват с душите ни, обяснявайки, че го правили за сигурността на България?!
Коя България?
Кой е народът й? Денковци, Кирчовци, Асенчовци? Соросчета? Мекеренца – синове и дъщери на онези бивши, които се присламчваха, които се боричкаха за партийни билети, които доносничеха и бяха по-католици от Папата… Които съзнателно и методично убиваха и убиха най-светлата мечта на милиони онеправдани – мечтата за един по-добър и справедлив свят…
Днес е 22 септември – не, не празнувам!
Утре е 23 септември – нека сведем глави и почетем хилядите, /както Българският гений пише/посмели да излязат срещу смъртта… „Септември“ И
………………
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
……………………..
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ –
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви –
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
– и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Глава първа:
Септември.
– Глас народен –
– Глас божи –
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб –
и ето – кълнеме се в нашия гроб –
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта –
о нека!…………..
…………………….
С нами Бог…“
„Майната му на православието“…., Каза едно, отгледано в коридорите на ЦК на БКП.
Светият Синод мълчи?!
Утре е 23септември.
Да платим на Светия синод да отслужи литургия за един от своите служители, от истинските народни пастири. И за този, който го възпя… и заплати с живота си….За да измие позора за своето мълчание…
„………………
Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд…
В последния миг:
„Смърт на Сатаната!“
Извика
побеснял и велик –
…………………..
„Да се обеси червения поп!
Без кръст – без гроб!“
До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето –
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит –
без жал
без спомен
– на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит –
далеко
сякаш в грядущето…
– Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
– увисна –
език
между зъбите стиснал:
велик
сюблимен
непостижим!
………………….“
Не им прощавай, Господи, те знаят какво вършат….
Нешка Робева
