Наказателните списъци по закона „Магнитски“ ме подсетиха за времето на юношеството ми – петдесетте години на миналия век.
Тогава витрините на ресторантите в родния ми Сливен бяха облепвани със списъци на „пияници“, понякога илюстрирани и с техни снимки – за да не ги допускат в заведението и разбира се, за назидание на останалите мераклии за чашката.
Така се водеше тогава борбата с алкохолизма – излишно е да уточнявам, че тя до нищо не доведе.
Но във въпросните списъци винаги набутваха и по няколко политически неблагонадеждни лица, колкото да ги стреснат и опозорят допълнително.
Сега пък ръфат неколцина с „Магнитски“ – за назидание на останалите.
Как ли ги подбират?
Оставаме с впечатлението, че „Санкциите Магнитски“ са представяни пред публиката чрез една доста несръчна пропаганда.
Лакейското усърдие на местни хора е основният двигател на тази пропаганда.
Така тя е обречена на нулева ефикасност.
Лакеите дори не са в състояние да омекотят този срамен резултат.
Нямат нищо против „Магнитски“ да изглежда като някакъв ръждясал обущарски керпеден/клещи, с който показно се вадят развалени зъби – и да сбъркат и да извадят някой здрав зъб няма особено значение.
Тази пропаганда пък съвсем не сработва, когато е артикулирана от преводачката на Живков, примерно.
Мнозина у нас се питат, наясно ли са изобщо американците с особеностите на българския манталитет, най-вече с трезвия скептицизъм на българина. Защо си въобразяват,, че публиката ще остане очарована, когато тъкмо Преводачката кади тамян на „Магнитски“?
Всяко появяване по телевизията на Поптодорова, за нея става дума, или на Паси предизвиква вече не само антипатия, ами дори и ярост.
Тия дни Поптодорова отново демонстрира възторжена приповдигнатост, която при обикновения човек е възможна само след употребата на цяла шепа амфетамини.
Но Поптодорова не се нуждае от допинг, нейният изстрадан евроатлантизъм й е напълно достатъчен и тя винаги е в такова състояние.
И след посещението й в завод на „Локхийд“, където са й позволили да разгледа чертежите на самолета Ф-16, за да гарантира пред българската публика неговата надеждност – и, разбира се, тя с готовност го направи;
и когато говори за ползата от „Магнитски“ – едно чудесно плашило, което обаче няма правно действие в нито една суверенна държава.
Понякога се питам, дават ли си сметка подобни хора за собствената си неефикасност?
Колкото път цъфне на екран Поптодорова, толкова пъти се сещам за едно нейно фамозно участие във „Всяка неделя“ през смутната 1990 година. Атаките на органа на БСП вестник „Дума“ срещу предаването бяха станали абсолютно безцеремонни – естествено, и аз не им оставах длъжен.
И тогава Поптодорова поиска думата, за да се оплаче, че толерирам СДС. По онова време тя беше шеф на пресцентъра на бившата комунистическа партия, която все още се дегизираше като „социалистическа“.
Бях се подготвил с подробни данни, за да опровергая поредната лъжа на „Дума“, започнах разговора – и тогава се обади Джимо/Димитри Иванов, който обичайно мълчаливо гледаше сеир отблизо и здраво се забавляваше.
Обади се, прекъсна фонтана на Поптодорова и направо я закла – с днешна дата.
Попита я, цитирам го дословно:
„Едно време можех да ви нарека колежка – вие превеждахте, после влязохте в дипломацията, сега правите нещо друго. Промени във възгледите, в убежденията?“
Отговорът на Поптодорова: „Аз съм постоянен човек по сърце и душа“.
Така тя защити „червената“ си принадлежност.
Къде се изпари тази й същност – и как се преобрази в свирепия й евроатлантизъм?
Днес такива жалки превъплъщения вече не правят впечатление – до такава степен хората са се обезверили и отчаяли.
Започвам да мисля, че „Великите сили“ няма защо да си губят повече времето с нас.
България се превръща в нещо алогично, в някаква загадка, в която нахлуват и върлуват все по-налудни типове.
Споменах сделката за самолетите Ф-16/блок 70 – и се сетих за един наистина уникален, безпрецедентен факт.
Два централни вестника – тогава, през 2019 година – поместиха реклама на Ф-16/70, платена от Локхийд Мартин.
Това бе нещо безподобно.
Американците вероятно ни смятат за завършени тъпунгери, за да рекламират по този начин самолета – или може би са разбрали, че нашите Властници нищо не могат сносно да обяснят на тукашните аборигени, и затова са предприели този абсолютно налуден ход.
Пак хубаво, че не купуваме ядрени ракети – текстът на рекламата сигурно щеше да е още по-прочувствен, и онагледен с фотоси от Хирошима.
Самолетите още ги няма.
Дали няма да публикуват реклами и за „Магнитски“?
Кеворк Кеворкян
