Възмути ме вчерашната публикация на Нидал Алгафари, чието послание в общи линии е следното: ако изпратите помощи на Сирия, те ще бъдат откраднати – от една страна от режима на Асад, а от друга – от сепаратистките отряди в „освободените от властта на Асад“ територии. Така пише Нидалчо – „освободените от фамилията Асад територии“. Туйто!
Дори да изразява искреното си мнение ( в което дълбоко се съмнявам ) за законното правителство на Асад, Нидал Алгафари не може да не разбира, че с тази своя декларация разколебава всички опити – дори на частните лица – да изпратят най-необходимите инструменти, лекарства, хранителни продукти и пр., както на оцелелите от земетресението, така и на нещастните хора, все още лежащи под развалините – и на техните малобройни спасители. Четох, че спасителните групи в разрушените селища в Сирия, копаели с ръце сред руините. А всяко забавяне – даже и с минути – отнема шанса за живот на стотици страдалци. Още повече при тези зимни температури. Още повече – при липса на медици.
С предателското си съобщение, Нидал саботира възможните действия на българските ентусиасти – приятели на Сирия и хуманисти, които не приемат, че човещината може да има само един адресат – пострадалите в Турция.
Ни-дал ( Но-взел ) не е известен в България като кристално почтена личност. Но ако по стечение на някакви обстоятелства осиромашее до просяшка тояга, ако разкошната му къща внезапно рухне над главата му и той крещи за помощ под останките й – няма ли да проявим елементарната човечност да го измъкнем изпод руините – него и фамилията му – и да ги откараме в болница? Ще отминем ли с омерзение молбите му за помощ – както той ни съветва да сторим със Сирия, поради неприязънта му към нейния законен държавен глава?
Аз не мога да си представя – дори хиляда като Нидал Алгафари да ми го натрапват – че Башар Асад е безчестен крадец. Президентът, който не избяга от столицата си в най-страшните години, когато изпратените от „цивилизования свят“ главорези вилнееха в държавата му и търсеха самия него под дърво и камък, за да го ликвидират, президентът, който дори не евакуира семейството си, за да вдъхне надежда у гражданите на страната си – не би могъл вулгарно да заграби помощта, изпратена за жертвите от земетресението. Освен всичко друго – той е лекар по професия.
Публикацията на Нидал обслужва сатаните от ЕС, НАТО, САЩ, ООН, които правят всичко възможно в Сирия да загиват все повече хора – и то най-вече арамеи, защото това е расата, носител на най-древната цивилизация – и тя по сметките на сегашните световни властители, трябва да бъде изтребена. Едва ли Нидалчо не разбира в чия мелница налива вода – за сметка на сънародниците на баща си.
Колкото до гръмогласно окряканата от телевизионните мисири „българска помощ“ за пострадалите в Турция региони ( населени впрочем със същите арамеи и с кюрди ), тези действия ми вдъхват още по дълбоко презрение към Радев и неговата служебна клика. „България първа се отзова“, „Президентът изпрати два Спартана“! Никакъв хуманизъм, никакво човешко съпричастие не стои зад тия рекламни плакати. Да, изпратени са спасителни групи, медицински екипи и нужните в такива случаи пособия, но това е напънът на слугата да се хареса на господаря си – а не човещина! Ако беше човещина – помощта щеше да бъде разпределена и за двете пострадали държави, а не само за едната! Както вече писах в статията си „Нашите „политици“ и мисирки не забелязват трагедията в Сирия“ – човещината не дели мъчениците на „свои“ и „чужди“! На такива ги дели мракобесието! То противопоставя жертвите на „заслужили спасение“ и “ обречени на смърт“.
Тези, които леят крокодилски сълзи за жертвите в Турция, правейки се, че Сирия не съществува, са същите, които оплакват жертвите в Украйна, правейки се, че не забелязват деветгодишния ад в Донецк и Луганск. Същите античовеци, вещици- оплаквачки!
За Радев и подопечните му плазмодии, катастрофалното земетресение в Турция изигра ролята на „нов Сашко от Перник“, който ще накара българите да забравят отвратителното им национално предателство в Скопие. Ако бяха проявили такъв хъс за ликвидиране на последиците от наводнението в Карловско – може би щях отчасти да повярвам на днешната им „спасителна суматоха“ с адрес Турция. Но как да се доверя на кухите самореклами на политическите шайки, юрнали се да помагат на Турция, докато самата България лежи в развалини – без войни и без земетресения, само благодарение грабежа и предателството на „политици от 9 степен по Рихтер“ – както писа преди ден адв. Елена Гунчева.
И със страшна горчивина си спомням стиховете на големия поет Борис Христов:
Лъже те, който е седнал до твоето рамо
да оплаква човека от другия край на земята,
а не иска да знае, че в близката улица двама
жестоко се бъхтят и ножът е вече в ребрата.
Милена Върбанова
