Иван Спирдонов
Просто ставаме една сутрин, заставаме пред огледалото и се самоопределяме като човек или като животно. Сами се определяме – пред нашето огледало и пред нашата съвест.
Когато всеки човек с останало поне малко невкиснато сиво вещество, независимо от социално положение, пол, възраст или образование сериозно си отговори на въпроса човек или животно е, много неща по света ще се променят. От само себе си ще се променят.
Дълбокото осъзнаване на дилемата до голяма степен е ключ към бъдещето ни. Не е тайна, че идват “усилни” времена, времена библейски и фатални.
Дали ще е второто пришествие на Христос или “само” пореден Содом и Гомор, дали ще е космическа среща със стари или нови познайници, дали ще е наша, съвсем земна ядрена война или друга катастрофа…няма кой знае какво значение. Гръмовните промени са на прага ни.
Това го усещат дори и некромангърите и зомбитата със сярна киселина в черепите.
Очевадно е, че цивилизацията ни не може повече да живее по този начин. Затова десетки милиони се събуждат всеки ден с тревога в душите, гадаят, мислят и разсъждават.
Обаче крайното решение няма да е човешко. Други сили ще решат какво и как ще се случи и какво и как ще последва след случилото се.
А от нас се иска само да се определим – хора ли сме или животни. Всеки поотделно – сам за себе си. Само така духовните висши сили на доброто ще могат “преброят” кой заслужава да продължи по пътя и кой не заслужава.
Сутринта пред огледалото ще се самоопределят като човеци тези, които видят срещу себе си образа Божий, защото вярват в Бога, осъзнават, че са създадени по Негов образ и подобие, осъзнават, че са любими Негови чеда и най-важното – че имат вдъхната от Бога душа. Това са духовните хора, тези, които осъзнават, че носят Божия душа. Колкото и малко да са, те са човеците, Божиите чеда. Те нямат нужда от човешки закони, за да осъзнават кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое неправилно, кое е красиво и кое – грозно. Божествената душа им е абсолютно достатъчна. Само те са способни да творят, мечтаят, обичат и живеят истински, като хора, а не като животни. Само те виждат красотата на всяка снежинка и съвършенството на създаденото от Бог. На тях принадлежи бъдещето.
Втората група са тези, които дори и да искат няма как да се самоопределят като друго, освен като животно. Те ще видят в огледалото животинска муцуна, понеже не осъзнават що е и какво е „Образ Божий“, нито що е и какво е Душа, вдъхната от Него! Те живеят рационално, материално и егоистично. Основна ценност са им парите, храната, мебелите, колата, кефа във всичките му измерения. Те и затова са много по- близо до животните, отколкото до любимото Божие творение. Не вярват в “някакъв си Бог”, всичко за тях е материално. Това “дух”, “душа”, любов, мечти…за тях са глупости и губене на време. Загубили са духовното, унищожено е то в тях. Затова не разделят добро от зло, светлина от тъмнина, красиво от грозно, правилно от грешно, нормално от ненормално. Забравили са какво е чест, съвест, морал, етика, любов, уважение или състрадание. Само външно все още не са заприличали на по-лоши клонинги на лисици, порове или хиени..
Защо по-лоши от “оригиналните животни”? Защото животните също са Божии творения, макар и да не носят Неговия образ, нито Той да им е вдъхвал душа.
А оживотнените човеци са превърнати в такива от злото, от дявола и неговите демони. Затова са много по-лоши от животните.
Съвремието ни, в което дяволът очевадно манифестира, преекспонира животинското, зверското у човека – егоизъм, инстинкти, лакомия, жестокост… и то не само защото Дарвин отдавна ни сроди с маймуните. Дарвин вече е ретро. Други сили ни унищожават днес.
Те постоянно налагат, че няма Бог и Сътворение, че всичко е резултат от „еволюционен късмет“, случайно успешна подредба на атоми и молекули.
„Ние сме животни“ тръбят съвременните глобални „цивилизационни водачи”. „The winner takes it all”, победителят взема всичко, продължават да напяват. Няма Бог! Няма Вяра във възвишени християнски идеали, нито в „някакви” Божи заповеди.
Сатанистката „библия“ много точно ги допълва:
„Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от всички животни“. Авторите на сатанисткото „писание“ разбира се се подиграват с Бог. Такава им е целта, такава е и задачата.
Но да се върнем към основната тема на поста – някоя сутрин всеки от нас да застане пред огледалото и да си реши – аз човек ли съм или съм от най-лошите животни.
Ако реши, че е човек – да прочиства душата си от всякакви останали сатанизми и да започва да живее като Човек – да се уповава на Отеца си, да търси други човеци и заедно да мислят как да помогнат за спасението на света.
Ако реши, че е животно… няма смисъл да го пиша…
Иван Спирдонов
