цивилизацията
домът всеки ден се мести
и
от дома на старите се взима
само това, което е необходимо
но знае ли някой
кое е необходимото?
старите си отиват вече
и казват с малко укор, с малко горчивина
ами това
ами това
ами това?
няма ли да го вземете в новия дом
на новото човечество
нови хора?
но трябва да се бърза
защото новият дом е празен и ще
трябва да се пълни
но! – нищо старо и смрадливо, овехтяло
няма да им пазя иконите,
джунджуриите и партакешите
казва младият мъж
а жената с виолетови очи
казва: да вземем поне тия книги
те са от времето
когато мама е била студентка
това е било преди динозаврите
казва мъжът и
мускулите на челюстите му
се напрягат – той ще сдъвче
света след малко
но сега е зает с пренасяне
и така
светът и животът отиват в нов дом
във който всичко ще е ново
и за стари неща има малко местенце
добре че синът на младите
едно странно и вироглаво момче
успя да пренесе
куп безполезни и вехти неща – карти, учебници, глобуси
картини, шапки с кокарди, дантелени брошки – в мазето
и там те – запазени от неговия малък бунт
и неговата страст по красивата загадъчност
на отиващото си
ще дочакат време, в което нечий млад, красив дъх
след много, много години
ще ги покрива с влага и кадифена ръка с кадифено парцалче
ще ги забърсва
за да проблеснат с мек блясък отново
да
днес светът се пренася в нов дом
там в началото ще бъде много неуютно
както винаги.
Калин Терзийски
