„Черно море е на път да се превърне в зона на стълкновение, в което могат да бъдат въвлечени България и Румъния – две натовски държави. Как бихте коментирали подобно развитие на събитията? Очаквате ли ревизия на Конвенцията от Монтрьо и как възнамерявате да осъществите засилено военноморско присъствие на НАТО в Черно море при разширяване на конфликта, каквито индикации има? Каква е Вашата стратегия за Черно море? Имаме ли основание да се опасяваме от пълномащабна война в Черноморския регион?“
Тези въпроси отправи към генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг евродепутатът от групата на социалистите и демократите Елена Йончева. Той беше изслушан в съвместно заседание на комисията по външна политика и на подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент (ЕП).
Европейските граждани са обезпокоени от нарастващата ескалация на войната в Украйна – въпреки огромните помощи, които Европа и САЩ предоставиха на Украйна. Военните действия вече застрашават да излязат извън нейните границите, коментира Елена Йончева. Ако искаме да избегнем пълномащабна война ще се наложат преговори. Дали не е дошло времето за това, като имаме предвид реалностите на бойното поле, добави тя. Дали НАТО разглежда вариант за търсене на компромис, който да се приеме и от двете воюващи страни и който да сложи край на войната.
Тя напомни, че преди няколко седмици в интервю за Le Figaro бившият президент на Франция Никола Саркози заяви, че „Украйна не трябва да се присъединява нито към НАТО, нито към Европейския съюз. Не само защото не отговаря на критериите за присъединяване, но и защото трябва да остане неутрална.“ Според него край на войната в Украйна може да има чрез дискусия и дипломация. Той коментира и призивите да се подкрепя Украйна докрай. „За връщане на Донбас ли става дума? За превземане на Крим? Или да стигнат чак до Москва? Анексирането на Крим през 2014 г. беше явно нарушение на международното право. Но по отношение на тази територия, която да 1954 г. е била руска и където мнозинството от населението винаги се е чувствало руско, мисля, че всяко връщане назад е илюзорно. Въпреки че смятам, че ще бъде необходим безспорен референдум т.е. организиран под стриктния контрол на международната общност, за да се потвърди сегашното състояние на нещата.“
Черно море е от огромно значение за НАТО, заяви в отговор Йенс Столтенберг. Той обвърза поведението на Алианса в региона с прекратяването на зърнената сделка, сключена с посредничеството на Турция, от която Русия по-късно се оттегли. Приветстваме усилията на Турция да възстанови сделка, каза още генералният секретар. Най-добрият начин да се гарантира транспортирането на зърно от Украйна е да спре войната. В същото време той обяви, че НАТО е увеличила присъствието си в региона. От известно време е така, но от началото на войната има повече морски патрули в Черно море, с бойни групи, в България и Румъния. Ситуацията в региона се наблюдава внимателно и при другите черноморски държави.
Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г., ограничава престоя на военни кораби на нечерноморски държави в региона – по време, по брой и по вид на плавателните съдове. Във военно време Турция има право да затвори проливите и да не допуска изобщо военни кораби в Черно море. Това тя направи след началото на войната в Украйна.
Йенс Столтенберг заяви, че съюзниците в Алианса са наясно, че войната ще е до изтощение и това е важно по отношение на продължаването на военната помощ и на производството на боеприпаси. Основният приоритет е не просто доставките, но също и гаранциите, че вече доставеното оборудване ще работи. Има огромна нужда от муниции, резервни части и други, каза той, но поясни, че това не означава, че няма да се доставят изтребители F-16.
Никой не е казал, че офанзивата на Киев ще е лесна. Тя ще е кървава и много труда. На отбранителната си линия Русия има окопи, препятствия за танкове и огромно количество мини – досега невиждано, коментира Йенс Столтенберг. Украинците настъпват със 100 метра на ден. Трябва да останем с Украйна не само в добрите, но и в лошите моменти. Ще я подкрепяме, дори и да загубят, каза още той.
Генералният секретар на НАТО беше попитан и за използването на касетъчни бомби в Украйна. Дитмар Кьостер от Германия припомни резолюция на ЕП от 2009 г., в която се цитира конвенцията от Осло за забраната на касетъчни боеприпаси и се призовават всички държави членки да се присъединят към нея. Защо се промени позицията по тази тема, поиска да знае той, като заяви, че Украйна използва касетъчни бомби, доставяни от САЩ. 90% от пострадалите – убити и ранени, са цивилни граждани, каза Дитмар Кьостер. Понякога трябва да се инвестира в оръжие, за да се гарантира мирът. Това е нещо основно, което учим отново и отново, каза Йенс Столтенберг. В отговор на друг въпрос, той отбеляза важността на стандартизацията при въоръжаването, защото 80% от разходите за отбрана на НАТО сега отиват при съюзници, извън ЕС.
Преобладаващите изказвания на заседанието подкрепяха продължаването на помощта за Украйна. „Кога Русия ще започне да изпитва ужаса на войната? Кога ракети на Украйна ще започнат да падат в Русия“, попита българският евродепутат от ЕНП Александър Йорданов, а в залата се чуха аплодисменти. Мартон Гьондьоши от Унгария поиска да знае дали НАТО има инструменти да противодейства на троянските коне в организацията, които повтарят наратива на Русия. Тейс Ройтен от Нидерландия припомни предишно изказване на Йенс Столтенберг, в което той е заявил, че на Украйна трябва да се даде всичко, от което се нуждае, за да спечели, но това още не е направено. Той поиска ракети с дълъг обсег на действие.
Как да подобрим доставките? Как Украйна може да гарантира коридора за износа на зърно, при положение, че Черно море не е украинско? Как бихме могли да присъстваме във водите на Румъния и България, за да гарантираме този коридор? И ще накарате ли канцлера на Германия най-после да достави ракетите, попита и Михаел Галер от ЕНП, който е постоянен докладчик за Украйна в Европейския парламент.
източник: „Гласове“
