Без колебание можем да кажем, че руско-американската среща от миналата седмица има огромно значение. Не защото двете страни обсъдиха прекратяването на войната в Украйна, не заради възстановяването на активната дейност на посолствата им, не и за подготовката за срещата Тръмп-Путин, не. Най-важният резултат е, че между САЩ и Русия започна да се връщат доверието и светът взе да се отдалечава от ядрения сблъсък. Само преди няколко месеца имаше моменти, в които бяхме на ръба на катастрофата. Може би опасността бе по-голяма от Карибската криза. Русия беше привела стратегическите си ядрени сили в бойна готовност, тонът на Вашингтон беше твърде заплашителен, започнаха да излизат сметки каква част от Русия или СЩ ще бъде унищожена след първия удар. Призракът на ядрената война надвисна, вкл. над Европа.
Срещата в Риад спря зловещата тенденция. Започна обратното броене – да се отдалечаваме от ядрения Апокалипсис. Двете свръхсили показаха, че търсят изход и намериха посоката към него. Не знам колко души проумяха това, но сред тези, които НЕ го разбраха бяха повечето европейски лидери.
Вместо да целунат ръка на Тръмп, че отдалечава ядрения кошмар, някои в Евросъюза го намразиха. Оказа се, че тук има хора, които обичат Америка само докато тя мрази Русия. Престане ли да я мрази, те престават да обичат Америка. Защо? Както обикновено, в дъното на чувствата стоят парите.
Да разгледаме по-подробно основанията за това заключение. Зеленски твърди, че не знаел къде са половината от 200-те милиарда долара, дадени му от САЩ. Лъжа! Част от парите явно са отишли за подкупването на европейски лидери и медии да поддържат Киев. Словашкият премиер Фицо разкри, че Зеленски му давал 500 милиона рушвет, за да премине в неговия лагер. Фицо отказал, но кой знае колко не са. Нашите, като знаем колко са им слаби ангелите, може и за много по-малко да са поддали. А медиите – те и за трохички са готови на всичко. Вижте колко ощастливени от съдбата изглеждат някои индивиди, които излъчваха най-топли чувства към киевския диктатор.
Онези от богатите нации прибират повече. Дори по 50 милиона рушвет да са вземали, дори само 20-ина важни еврофигури да са били подкупени, пак става 1 милиард. Един процент от стоте липсващи. А ако подкупените европерсони са 200 и са вземали по 50 милиона или пък ако са 20 и са получавали по 500 стават 10 милиарда. Само 10% от стоте липсващи. Ето как Зеленски е държал Европа в джоба си. И сега – представяте ли си какво ще се случи щом Тръмп узнае кои са взели подкуп от Зеленски. Не толкова защото това ще значи край на политическата им кариера. Резилът се преглъща, стига да са направили пари. Ужасното ще е когато Тръмп им каже : връщайте подкупите. Това са американски, не украински пари, давайте ги бързо обратно. Страхът, че това ще се случи изглежда основната причина за съпротивата на европейската върхушка срещу Тръмп.
Има още едно основание Европа да роптае -управляваната от Мъск Агенция за правителствена ефективност. Това е смъртна опасност за корумпираните политически елити. Ами ако подобни служби се появят и в Европа. Ще започне разплитане на чорапа, много от сегашните авторитети ще отидат на политическото бунище. Някои към затвора. Колкото администрацията на Тръмп укрепва, толкова на тях им треперят краката.
Европейските медии като цяло се опитват да умаловажат неадекватната позиция на Брюксел и говорят за роля на Европа в преговорите. За съжаление Европа няма военния, икономическия, политическия потенциал за обрат в сегашната тенденция. Тя може да удължи агонията на Киев, като му пуска малко пари и оръжия, но срещу това ще сподели позора на Борис Джонсън. Да припомним, че този британски подстрекател на смърт и разрушения НЕ беше спрян от Европа, когато осуети Истанбулските договорки. Тя дори го насърчаваше. Как да седне сега Брюксел на масата. Европа трябва да се приготви за големи сътресения. Нейният мотор – Германия буксува и даже се плъзга назад. Германската, а и европейските икономики не са конкурентноспособни при тези цени на енергията и при свиващите се пазари. Европа е застрашена от икономически упадък, което означава най-малкото социални сътресения и политически катаклизми. Катастрофата би могла да се осуети, европейските лидери все още могат да сменят курса, да последват примера на САЩ и да нормализират отношенията си с Русия. Още повече, че Украйна, каквато я знаеха, не съществува. Малко прагматизъм може да спаси ЕС. Съмнявам се обаче, че лидерите, както в Брюксел, така и в по-големите столици са способни на такъв поврат. Страхът от разобличения ги стресира. В това време САЩ не спят. Там подготвят втория кръг от руско-американските преговори.
В това време Тръмп настоява да разбере къде са изчезнали 100-те милиарда, дадени от Байдън на Зеленски. Според Мъск те са отишли в джобовете на американски политици, главно от демократическата партия. Явно с част от милиардите е купувана и европейската подкрепа за Зеленски, за което стана дума. А Тръмп иска да изкара мега корупцията, свързана с Украйна на яве, за да размаже вътрешните си противници. Ясно е какви политически урагани ще се развихрят в САЩ, ако се окаже, че половината от парите, давани на Украйна, са отивали за подкупи и за войната на Байдън срещу Тръмп.
Във Вашингтон вече смятат Зеленски за лъжец, презиран управник и, чуйте, това е много показателно – наричат Киев “мащабна машина за рушвети, която се храни с мъртвите тела на украински войници”. Злокобно, нали? Тръмп казва, че Зеленски е диктатор и му е писнало от него. Надява се да го сплаши и да го накара да пропее. Зеленски мълчи, защото знае, че отвори ли си устата, мигом ще замлъкне. Но докога ще стиска? При това е наясно, че истината за 100-те милиарда ще изплува веднага щом падне от власт.
Краят на Зеленски ще сложи началото на края и на господството на върхушката, която манипулира Европа. Затова така отчаяно се противопоставят на Тръмп и самоотвержено защитават Зеленски. Напразни усилия на любовта! Кауза пердута! Ледът се пука, г-да съдебни заседатели, казваше един безсмъртен литературен герой. Ледоходът тръгна и ще Ви помете!
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 24.02.25 по Евроком )
