Прогнозирах аз, че Англия няма да е много добре след Брекзит и предсказанията ми за жалост се сбъдват. Всеки ден идват новини за недостиг на зеленчуци и работна ръка, но аз смятам, че най- големият недостиг е този на достойнството. Централна дума в речника на Великобритания, днес губи своята репутация и сила, като е набутана в кьошетата на мълчанието пред фактите, ситуациите и пропадащите възможности те да се променят.
Като човек, който дели времето си между Лондон и София, ще препоръчам нашата столица пред тази на Негово Величество. Да, Лондон е величествен и космополитен, но трябва не само дупе, а и много други телесни и мозъчни части, за да оцелееш. Иначе, ядеш достойнството си, от което за британци почти не е останало. Самото то, от твърдо и вековно, започва да се превръща в себепоглъщаща се кашичка, въргаляна от мозък на мозък и уста на уста.
С раздрусване крушата на кралското семейство, освен че окапаха гнилите плодове, то те оставиха и много заразяващи мъхове и лишеи, отразили се изобщо на стабилитета на британското самочувствие. Колкото и да обичат Хари, никой не може да се сложи биографията му в микровълновата си печка или да я намаже на филия и да закуси. Освен че струва някъде 20 паунда и ако ме питате, не се продава много добре.
Поразяващо е как тази горделива нация постепенно започва да „сдава багажа“ пред очевидното. А то е, че поне където аз пребивавам, се виждат все повече празни магазини, без оглед да бъдат наети скоро. Щандовете не са чак толкова празни, но са еднообразно заредени. Изоблистват бисквитите, сухи сандвичи, безалкохолни и шоколадови изделия. Поведението на купувачите е на несигурност, на забързаност и почти без усмивка. Хората зад щанда често изглеждат много тъжно и предават това на клиента.
Луксозната индустрия също „яде дедовия“, като пред луксозните ѝ порти спират все по-малко луксозни автомобили, а покупателският поток е все по-често ориентиран към магазините, тип мол, само че аутлет. Грамади от ризи с респектиращи марки, едноцветни сака, безвкусни пуловери, истински обори за продукция, стигнала далеч под цената си. Разкошни сгради, където отоплението винаги е било на 6, днес са недопустимо ледени – също показател за настъпващите икономии и икономическо съобразяване.
В някои висши кръгове обаче, все още не падат по гръб. Ако не си британец, ще те залеят с първоначалното си презрение, с някои снобски прояви, като това да не ти разбират акцента, да те питат седем пъти за името на страната, от която идваш. Животът там става все по-повърхностен, но това няма да помогне на британците да преодолеят случващото се. Много британци напускат страната, започват да живеят във Франция /странен избор/ и на други места. Тук е мястото да кажа, че прогнозираното от мен, че България ще стане най-доброто място за живеене, започна да се сбъдва. А на британците, особено на ония, високомерните, ще цитирам Псалм 91 /Отец, чрез ангела, чрез Давид, към хората/ „Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите“. Ще се превърне ли Лондон в един леден Сибир, с ледени нрави и хора?
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
