Току-що изгледах репортажа по Нова тв за бащата, който отглежда сам детето си, а то е с увреждане и иска да си направи…баня!?!?! Един отруден, страдащ, но горд и достоен човек, който не хленчи, не мрънка, а се бори със зъби и нокти със системата у нас. Тази система, която не се интересува от човека и неговите проблеми, а само от делегираните бюджети и грантовете.
Винаги съм била категорично против това масивно навлизане на НПО в социалните грижи и образованието у нас. Единици са организациите, които наистина вършат полезни неща. Смятам, че тези сфери са изключително държавно задължение. И изпълнението на това задължение е мярка за цивилизоваността на една държава и едно общество. У нас по този критерий сме кръгла НУЛА!!!!
Явно грижите за хората с увреждания и техните близки не са евроатлантическа ценност, както е еврозоната и шенген. Питайте този човек, както и хилядите други с такива проблеми дали ги интересува това. Не, не ги интересува, неуважаеми политици от всички цветове, партии и други подобни. Защото за вас тези хора не съществуват. Както и всички останали, впрочем. Ние не сме важни за вас, изборите свършиха, големите обещания и захаросани приказки – също.
За какви точно ценности ни омайвате, вие говорещи глави от телевизорите, които обикаляте денонощно студията, за да разходите новите си комстюмчета и роклета. Кой от вас знае какво е да имаш болно дете и да се бориш със системата. Сега вече започнаха и лъскавите тържества, на които пръскате стотици хиляди левове, за да се самонаграждавате с измислени статуетки и грамоти, идва Коледа и ще станете отново бели и добри за пет дни. И, разбира се, телевизионните говорещи глави ви пригласят. Но нито те, нито вие знаете за какво става дума. Само костюмите, вратовръзките и фишутата на псеводанализаторите ще направят не само баня, а ще санират цялата къща на този човек. Толкова е гнусно и фалшиво това, което се лее от екрана, толкова е противно и мазно, овъртолено в евтини приказки за ценности. Жалки сте, говорители на чужда повеля да ни унищожите.
И естествено е най-лесно да се започне с най-уязвимите. И то не пряко, а косвено – като не се полагат грижи, като се правите, че ги няма и не ги виждате. Само това ви отличава от едно друго време, което ужким е отдавна отминало, но не бива никога да го забравяме. Тогава на прицел бяха психично болните и хората с увреждания. Сега не е много по-различно, просто ги игнорирате. Защото те не са лъскави, защото те не крещят умнокрасиво и няма да ги видите на жълтите павета, защото те не са като онези, дето ходят по водата, напомпани с кухо самочувствие. Когато някой от тях се качи пиян в колата, му давате ефир да се извинява за наглостта и ароганттността му, проявявате „разбиране“, а за хората с увреждания мълчите, даже не и гузно, отвръщате с погнуса очи от тях. Но те съществуват, те са едни от нас. Щях да кажа като нас, но не – те са по-добри, защото страданието пречиства и възвисява, вади те от блатото на тщеславието и самодоволството.
Неуважаеми политици, нямате ни срам от хората, ни страх от Бога. Но, Той ни гледа и въздава справедливост. Не го забравяйте, когато се напъхате в лъскавите държавни лимузини, които ви карат от софра на софра. Ние сме тук, ние сме живи, ние ще оцелеем, въпреки всичко!
Цветеслава Гълъбова
