24.07.2024

Когато снощи писах за най-гадните форми на злоба, която ще виждаме в недалновидно започната спирала от битки на символи, не мислех, че ще получа потвърждение толкова скоро. Но тези дни виждам, развила се, е някаква пълна щуротия, която тече из мрежите – че някой нарочно сега почвал дълго чакания ремонт на паметника на Шипка (по-точно Св. Никола), че щял да изолира хората от Паметника на свободата, да го уврежда, едва ли не да го маха, като паметника на съветската армия и пр. Не можах да повярвам, че някой се връзва на такива истории. Но те набират скорост сред онази позната прослойка в мрежите сподельовачи на фалшиви новини, патологични русофили, обикновени проруски тролове, а и онзи типаж беззащитни срещу пропагандата, предимно възрастни хора. И за съжаление и учудване мое, после бяха подети и от политици.

Не ми е работа, но, знаете ме, не трая. И по едно стечение на обстоятелствата, съм донякъде наясно с казуса – от години. На няколко пъти в живота си съм бил изправян в такава ситуация: да познавам долу-горе нещо, а да виждам абсурдни публични употреби. И понеже съм един наивник, който не понася пропаганда, ще дам своите прости и непоискани отговори. А аз може да не знам детайли, но, например, познавам работата на д-р Чавдар Ангелов, директор на музея „Шипка-Бузлуджа“ и го познавам като чист човек, идеалист, който е превърнал спасяването на Паметника на свободата в смисъл на своята дейност от години. И просто му се обадих. Просто е наистина. Обадих се и на доста други хора. Четох, интересувах се. И давам следните простички разяснения.

Ще има ли там строителна ограда на трети март?

Не, защото тогава ремонтът няма да е започнал. Ще я има вероятно само малката ограда, която седи там от лятото на 2020 г., защото паметникът е опасен и се нуждае от ремонт. Но тя никога не е пречила на честванията. И публикуването ѝ на снимка като нещо ново е чиста спекулация.

А после?

В топлите месеци, в срок до три години, ще има ремонт и ще има всички законови предпазни средства, би следвало да има и площадка за строителните работи.

Защо три години?

Защото може да се работи най-вече в устойчиво време, а това е планина и става дума за летните месеци. А и защото е наистина сложен обект. Пък и въобще не е сигурно, че ремонтът ще се проточи в целия допустим период.

Има ли информация?

Като за всяка подобна огромна дейност. По всички правила е качена на страницата за обществени поръчки: https://app.eop.bg/today/342370 и https://app.eop.bg/today/349271 И сега, със сигурност, ще се излеят тонове още информация.

Ще попречи ли това на честванията?

Как въобще би могло!? Години наред съм ходил на тези чествания – те са и долу на превала на прохода, и горе по площадките към и до паметника и другите паметници. Няма никаква пречка тези чествания да продължат и при строителен обект, т.е. десетина метра по-далеч. Да, вероятно достъпът вътре в някакви етапи ще е ограничен. Но не е измислен друг начин за реставрация.

Все пак, има ли ограда сега?

Отново: да, има малка ограда, която стои от години – точно защото паметникът е опасен и се нуждае от ремонт и тази ограда е предписана; не е нова и не е пречила никога на достъпа. Чавдар Ангелов вчера качи видео с нея (заедно със снимката, която сега публикувам).

Има ли скеле сега?

Не, имаше скеле, когато се ремонтираше лъвът от паметника, преди няколко години; тиражираните в тези дни снимки са от онзи момент. Сега няма скеле.

Какво всъщност се случва?

Няколко правителства поред работиха да се стигне до момента на ремонт. Това е удивителен (и рядък) пример за приемственост у нас. Почва процедура за изпълнител. Следва ремонт.

Защо сега?

Защото сега беше извървян целият огромен път на такъв мащабен проект. Който винаги върви с обичайните забавяния по горните нива – например, когято се бави бюджет и пр. Не е защото „сглобката“ нещо е решила. Колкото и нескопосани да са те понякога именно в комуникацията. И колкото и странен да беше процесът с ПСА. Със същия успех ремонтът можеше да е и при някое от предишните правителства, например.

Нужен ли е ремонтът.

Категорично. И час по-скоро.

Ще уврежда ли някой паметника, както например този на съветската армия?

Хора, не полудявайте, моля! Всичко разбирам, но си има някакви граници, отвъд които почваме сами да рушим държавността си. Паметникът е културен обект с национално значение и ще е същият какъвто е.

След като аз знам тези неща, и „Възраждане“, например, би трявбвало да ги знаят. И съм уверен, че ги знаят. Защо тогава правят това с паметника, не ми се мисли, но знам, че единственото, което в крайна сметка могат да постигнат, освен предизборна кампания, е да опорочат и дори провалят нужната на паметника реставрация. Казвайки на черното бяло. След като от години точно тях съм забелязал да питат защо не се ремонтира, сега питат защо се ремонтира. А и други политици са близо до опит за „яхване“ на неистини, полуистини или откровена демагогия.

Разбира се, знам как работи тази машина – пуска се нещо; хората никога не са чели нищо предварително, а информацията просто си стои където трябва да си стои; институциите почват „да се обясняват“, публикуват още и още; тогава всеки почва да се хваща за разни запетайки; замесени са доста институциии накрая просто остава нещо като „абе има нещо там“. А тези като мен, дето говорим: „те говорят, защото са близки, познават се, защото в миналото…“ Това е толкова банална схема, че едва ли може да бъде спряна. Но е важно малко поне да се тушира това общо полудяване на крайности, в което почнахме да живеем.

А онези, които с тънки партийни сметчици отново бръкнаха в позарасналия в последните десетилетия белег Трети март (по добре утъпкания път на добрите намерения) и възпалиха раната отново, сега да видят какво постигнаха! Още тогава написах тук, че идеята им за смяна на националния празник може да е добра, но е остаряла и ще предизвика обратен ефект. Защото надценяват подкрепата си и влизат в битка, която не могат да спечелят. Е, честито! Сега Трети март окончателно ще бъде даден на войнстващи русофили, които ще го ползват за сбор на Шипка вероятно години наред (тази година, например, ще имат претекст да „бранят“ паметника; а действия като бутането на паметника на граф Игнатиев във Варна наливат вода също в тяхната мелница, който и да стои зад тах). Не беше само техен. Сега вече ще е само техен. Сякаш нямаше българско опълчение, сякаш вече не ни е важен санстефанският идеал, сякаш тази свобода нямаше предистория, сякаш свободата ни е била дар. Перифразирам една българска поговорка: куче, което не знае как точно да лае, самичко вкарва вълка в кошарата!

Първан Симеонов