Вълчан Войвода
До последния си дъх акад. Антон Дончев пишеше и диктуваше на съпругата си Райна Василева текста на романа „Вълчан Войвода и златото на Лизимах“.
Писателят почина на 20 октомври 2022 г., но след месеци разчитане и редактиране на финалните страници читателите ще се докоснат до интригуващ сюжет с автентични факти и художествени интерпретации, изпълващи живота на една легендарна личност и неустрашим хайдутин, какъвто е бил Вълчан Войвода.
Книгата е публикувана от издателство „НИТОН“ благодарение на дарителя инж. Любомир Пашов – председател на фондация „Звезди под звездите“. Премиерата на „Вълчан Войвода и златото на Лизимах“ се състоя на 19 декември 2023 г. в Музей-галерия „Анел“ – София.
За вложените от автора идеи и хронологията на написването говори Райна Василева: „Приятели, духът на Антон Дончев е тук. Той принадлежеше на всички нас. Всеки можеше да каже „Приятелят ми Антон!“.
Приятел за него беше свещена дума. Скъпи Антоне, нямаше как да да не ти направя този подарък – последната твоя изповед към историята. Тази книга е предостатъчна за размисъл. Това е книга легенда, златна легенда. Знанието за Вълчан идва от предадена памет, от казано от човек на човек.
Антон създава своята литературна легенда, но се опира на факти за времето, за което пише. В едно свое интервю той казва:
„Вълчан Войвода е многостранна личност, част от една не достатъчно осветена брънка от историята. Но къде са дворците на Вълчан, къде е златото му?… Той е дал всичко за свободата на отечеството. С живота си Вълчан доказва, че духовното се крие в израстването на знаещите хора и е плащал това да се случи…“.
Райна Василева разказа как Антон Дончев се е възхищавал от Вълчан Войвода, от създадената система на четническото движение, за неговата непоносимост към предателството. Любопитството към този образ довежда до извайването на сюжета.
„Духовността ни е спасявала винаги, тя ще ни постави отново на мястото, което ни е определено от съдбата“ – казваше многократно Антон Дончев. Ангел Симеонов – поет и колекционер – разказа спомени за големия писател и прочете стихотворението „Морето от мечти“, посветено на него.
„Антон Дончев изразяваше своята гражданска позиция ясно и открито. Той беше изключително светъл, сърдечен и мъдър човек. Обръщението към всички нас беше „Синко!“ – призна с носталгия Ангел Симеонов.
Свои мисли сподели Боян Ангелов – председател на СБП, отбелязвайки, че чрез творчеството на Антон Дончев българската литература постигна нови висоти: „След смъртта на писателя у мен възникна една непреодолима тъмнина.
Нашето общество може да се огледа в романите на Антон Дончев – с възходите и паденията на нацията ни. Книгите му показват различни исторически периоди – от хан Аспарух до турското робство, но те извеждат и нещо много важно – ролята, която са имали богомилите за европейския ренесанс“ .
Проф. Валери Стефанов се включи с интересно тълкуване на фигурата на Вълчан Войвода: „Бай Антон е човек, който не си отива от нас. Освен легендарен герой, Вълчан Войвода е и странна езотерична фигура. Помня с какъв ентусиазъм Антон се зае с написването.
В легендите истината е почти загубена, тя е преформатирана. Само въображението на голям писател може да възстанови това, което липсва в историята. Историята е разказ, въображение, воля за поддържане на колективната идентичност“.
Иван Гранитски – литературен критик и дългогодишен издател на романите на Антон Дончев – разказа за съвместните им пътувания и срещи с читателите, отбелязвайки, че заедно са изминали повече от 2.5 милиона километра в стотици градове и села из страната:
„Духовното наследство на Антон Дончев е необозримо. Той беше следовник на Д. Димов и Д. Талев. Беше велик човек – докато има памет за него, той е жив. В нашите пътувания сме се срещнали с повече от 150 000 читатели. Нация, която няма историческа памет, няма бъдеще“.
В палитрата от спомени се включи и Никола Дончев – син на писателя: „Тази книга остана отворена. Така той мислеше за себе си – като една отворена книга“.
Анжела Димчева – епицентър.бг
*изданието ще излезе от печат в Новата Година
