Салатите по ул. „Оборище“ гонят 30 лева
Минавам през женската седянка пред нас, където три дами с приличен външен вид пият напитка и се гощават със сладкиши. Как си, Евгени, какво правиш, идвам си от Катания, викам и в края на месеца се връщам в Лондон. Ти, казват те, пушейки цигара от цигара и папкайки си сладкиша, мани, мани, ама вика, сега като дойде еврото, какво ще правим. Ами, отвръщам, ще живеем по курса на деня и толкова. Да, ама билетчето е два лева, краставиците не знам колко, друга се обажда, ама и токът поскъпва, то за цигарите да не говорили и си дърпат блажено, та чак им пари джигера.
Предлагам тактично друга тема и нещо по-възвишено, нещо по-вдъхновяващо и изстрелвам, че имам ново гадже и а да им разкажа, но темата се връща към дигиталното евро. Ми, то сега, като ни вземат кеша, какво ще правим, ще ни държат на верижка, ще правят каквото кажат. Отвръщам, вярвате ли, че осем милиарда ще търпят това положение, ако изобщо такова ще има… А, обажда се едната, то тях кой ги закача.
И се сещам още от моето детство как всички говореха за „ония отгоре“ и някакви имагинерни събития, личности и състояния, които съставляваха градската легенда. Пак опитах да отместя темата от това чучунижене и пак всичко се върна до супермаркетите и еврото. Фръцнах се да си ходя, а пред мен две бабетки, от които не мога да се размина, обсъждаха шоколадовите бонбони и как от 35 лева кутията сега били 65. Аз, мили дами, да ви кажа правичката, и 5.80 да станат не бих купувал бонбони, а вашите бонбони личат в хълбоците и дирниците ви.
Дето имам един лаф – всичко е две минути в устата и двайсет години отзад, ама не им го казах. После в кафенетата под нас, така де, на „Оборище“ живея, не мога да си вляза в двора от отрупани с клиенти маси, наредени плътно по тротоара столове, колички, тротинетки пропищяват и велосипеди на доставчици на пица цепят въздуха. Разнос на калории и сметки, без много напрежение.
Поглеждам едно от менютата в ресторант на „Оборище“, о, Господи на свежите салати, та една такава с бурата струвала 30 лева. А само на десет метра родили се и израснали на „Оборище“ се тревожат за еврото. И най ме е яд, че не успях да им разкажа за „новото си гадже“, докато настоящото всъщност си правеше следобедната дрямка след фитнеса. Сега плащаме 10 лева на час, колко ли ще е като „вкарат“ еврото.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
