Ще вали или няма да вали на 15 септември? – Това е въпросът. Най-главният въпрос е дали ще вали на 15 септември. Това ги интересува нашите телевизионери и синоптиците се чудят как да отговорят на тоя хамлетовски образователен въпрос.
Пред очите ни израсна поколение, което се страхува от дъжда, особено от дъжда в събота и неделя. Дъждовните уикенди са непосилни за това ново поколение. Планетата изгоря, не е валяло от повече от месец, река Вит край село мога да я прескоча без засилка, Дунава пресъхна, но най-важният въпрос сега е да не вали на 15 септември.
Само ще напомня на страхуващите се от дъжд на 15 септември, че в България се тръгва на училище именно на тази дата и в този месец, защото някога по това време работата на полето е била свършена и реколтата е била прибрана. А е имало реколта, защото е валяло дъжд и защото е имало ръце, които да обработват земята и да събират плодовете ѝ.
Не се говори за нищо друго освен дали ще вали на 15 септември и дали няколко дни по-късно – около Деня на независимостта, когато човек може да си направи четири почивни дни,пак няма да вали.
Забелязвам, че синоптиците вече не говорят за дъжд, а за „интензивни явления“. Щяло да има „интензивни явления“. Никога няма да разбера какво точно значи „интензивно явление“ и какво общо имат интензивните явления с дъждовете.
Прогнозата за времето се превърна в плашило, в комедиен сериал, в скеч, в инструмент за контролиране на хората и в интензивно явление по промиване на мозъци. С дъжд не можеш да промиеш мозък – с дъжд можеш да напоиш цвете, нива, да напълниш река, язовир. С дъжд можеш да си умиеш лицето, докато с приказки за интензивни явления можеш да промиваш мозъци.
Дали ще вали на 15 септември?
Или ще вали, или няма да вали – петдесет на петдесет е вероятността. Но защото тази дата наистина е много важна за мен, искам да напиша няколко лични изречения.
Обичал ли съм 15 септември? – Не знам, не съм сигурен. Било ми е напрегнато, страх ме е било от 15 септември, искало ми се е лятото и ваканцията да не свършват.
Исках ли да вали на 15 септември и след това? – Не. Тогава ходехме на бригада поне десетина дена след 15 септември , беряхме грозде, на обяд ни даваха по парче хляб и бучка сиренце и аз исках на ходя на бригада и да бера грозде, отколкото да уча.
Искал ли съм да се видя с приятелите си? – Да. И сега усещам радостната замая от тяхното присъствие, от бърборенето им, от блъскането ни в рейсовете, с които ни караха на бригада. Хубаво ми беше, че сме заедно. Изпитвах едно голямо и хубаво, замаяно чувство за общност, за клас.
Искал ли съм да уча в престижно училище? – Не. Знаех, че едва ли щях да изкарам Немската гимназия – не съм за тая работа. Завърших най-обикновена шофьорска паралелка в Реалната гимназия, нищо не запомних нито от устройство на автомобила, нито се научих да карам безпроблемно камион и кола, но се научих да се нося над земята от умиление, че в класа имаше двама-трима души, с които бяхме сродни души.
Учех ли си уроците следобед? – Много рядко. Повечето спях и четях книги.
Пушех ли цигари? – По малко – да. Пийвах ли си по някоя бира още като ученик – пийвах си. Влязох ли първата година след гимназията висше образование – не влязох.
Какво си спомням от училище? Спомням си коридорите, някои от съучениците и учителите и си спомням портретите на нашите големи писатели и възрожденци, които ме приковаваха. Толкова им се радвах на тия портрети. Струваха ми се като от друг свят.
Обичах класната си ръководителка. Беше ни като баба. Какво научих по литература от нея, е друг въпрос, но ни влизаше под кожата с това, че ни обичаше и се грижеше за нас.
Имахме и един млад заместник-директор, преподаваше ни физика и справедливо ме остави на матура човекът. Той живееше на едно лозе като отшелник, близо до града и какво сме правили на това лозе аз и някои от моите съученици, остана тайна и за света, и за физиката.
Сега си давам сметка, че през цялото време, докато съм бил ученик, е валял дъжд – не е спирало да вали, да знаете. И представяте ли си, валеше не само дъжд, ами през зимата валеше и сняг. Казвам ви – валеше сняг по цялата българска земя, а не както сега – само в Банско, на Боровец и на Пампорово. Днес снегът там вали нормално и хубаво, даже и ако е изкуствен, а ако случайно завали на друго място, снегът е „интензивно явление“.
Години по-късно станах учител и все ме караха да отговарям за програмата за 15 септември. И трийсет години отговарях за тая програма, и я правех в два варианта – ако не вали дъжд – вън, в училищния двор, а ако вали – във физкултурния салон.
И в двата варианта 15 септември си беше 15 септември.
Николай Милчев
