24.06.2024

Елена Гунчева - Гривова

Като започвам с натъртване, че подкрепям и двете подписки за запазване на българския лев и съм категорично против еврото, ще кажа няколко неща, които ме притесняват:

В България все още не е имало успешен референдум. Причините са няколко: Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление е направен така, че процедурата за референдум да е тромава, с много формалности и почти невъзможен брой хора, които трябва да са се подписали или гласували. Самият закон създава предпоставки за провал на какъвто и да било референдум. Бройката в подписките е за прекалено голям брой граждани, а възможността на Народното събрание да отказва или да преформулира въпросите, до голяма степен обезсмисля тази правна възможност.

Инициативата от граждани предварително се обрича. Безспорно е, че трябва огромен финансов и организационен ресурс, за да се съберат подписи от гражданите от цялата страна. Както стана и спор по отношение на едната подписка, само партия може да организира подобно нещо, защото имат финанси и хора. А беше елементарно да се предвиди електронно гласуване в платформа, където всеки да може да гласува или с електронен подпис, или с код, който да е генериран. Заедно с графи за лични данни, които да не допускат невалидни подписи. Но явно някой не иска гражданите да могат да решават.

На второ място, ако приемем, че са събрани достатъчен брой подписи, те са валидни, внесени в Народното събрание и по някакво чудо то е допуснало референдума, трябва на самия референдум да гласуват голям брой хора, за да е валиден – съгласно закона: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“ А при все повече граждани, които изобщо не им се гласува, колко ще отидат да гласуват за референдума и дали ще се изпълни изискваната бройка по закон? Дори на единствения национален референдум през 2013 година за развитие на ядрената енергетика, не се събраха достатъчно хора, за да направят задължителен референдума за последващ акт на Народното събрание.

Логичното беше първо да се организира политическо лоби от партии, които да действат за промяна на закона, а след това да се правят подписки и референдуми. И ИТН и Възраждане участваха в последните два парламента. Но дори никой и не предложи подобно обединение, което предполагам и БСП щяха да подкрепят. Явно на партиите не е изгодно да променят закона.

По какъв начин ще се процедира сега? Да приемем, че се съберат достатъчно ВАЛИДНИ подписи, внесе се подписката. Парламентът, който ще се избере напролет, също ще е временен. Вместо решения, ще има популизъм. Никаква гаранция няма, че в срок ще разгледат предложението, а време няма! Какви действия – правни и фактически, предвиждат организаторите? Да не питам, сливи ли имаха в устата от провала на подписката пез 2018 година досега да организират нова подписка, а не в последния момент да го правят….просто като юрист питам. Как ще действат в различните хипотези, за да не отидат на вятъра подписите на хората и цялата обществена енергия. Защото нали разбирате, че ако не се съберат достатъчно подписи на самия референдум, ако се стигне до него, евроатлантиците ще твърдят, че българите подкрепят еврото.

Та такива ми ти размишления. Започвайте тричането за мнението ми.

Елена Гунчева-Гривова