21.05.2024

След испанския премиер Педро Санчес френският президент, придружен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, посетиха Поднебесната от 5 до 7 април.

Вероятно ще бъдат последвани от германския външен министър Аналена Бербок и дипломат №1 на ЕС Жозеп Борел.

По време на срещата със Си Дзинпин Макрон и неговият домакин начертаха бъдещото развитие на двустранните отношения, потърсиха задълбочаване на сътрудничеството между Пекин и Париж.

 

Но френските анализатори активно се питат дали присъствието на Урсула фон дер Лайен е придало някаква особена европейска тежест на Макрон?! По въпроса няма единодушие.

Кристиан Сен-Етиен, френски икономист и университетски преподавател, счита, че Макрон се е опитал с присъединяването на Фон дер Лайен да създаде усещане за себе си като за европейски лидер. Това е болна тема за французите.

След деиндустриализирането на Франция европейското лидерство премина в ръцете на Германия. В този смисъл Кристиан Сен-Етиен счита дори, че Урсула фон дер Лайен всъщност е била приета от Си Дзинпин, придружена от френския президент.

ЕС е първия търговски партньор на Китай. А от цяла Европа Германия и Италия са преди Франция. „Париж е почти изолиран от ЕС, който всъщност е основен икономически партньор на Китай, затова Париж няма особена икономическа тежест в очите на китайските домакини“, твърди френския геополитолог Бартелеми Курмон. Но казаното дотук важи само за икономическата сфера.

По политико-стратегическите въпроси Париж е приет от Пекин като основен актьор в ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и е ядрена държава, която може да реагира своевременно с военна сила извън Европа, и има постоянно военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Макрон се провали като медиатор с Путин за войната в Украйна. Особено когато оповести публично конфиденциален телефонен разговор с руския президент. След пристигането си в Пекин Макрон се опита доста нескопосано да играе ролята на „вестовой на Джо Байдън“ пред Си Дзинпин.

В самото начало на своята визита Макрон допусна две груби грешки.

Първата е, още с появяването си в Пекин започна да поучава китайците какво им е изгодно и какво не им е изгодно.

Втората е, че си позволи да заплаши доста грубовато Си Дзинпин. Предупреди го да не отива по-далеч в своите отношения с Путин, защото това щяло да има негативни последствия за Китай.

Тези два груби фала бяха моментално уловени от големите френски медии. Някои френски коментатори си позволиха по този повод доста нелицеприятни коментари гарнирани с обидни епитети.

Макрон очевидно не е осъзнал напълно, че Китай отдавна не е най-подходящото място да се четат нравоучителни лекции. Явно не си е взел поука и от „топлия“ прием, който получи във франкофонска Африка по време на последното му турне, когато отново започна да поучава своите домакини. Обидното и високомерно, неоколониално поведение на западните политици в незападния свят не се толерира повече от множеството азиатски и африкански държави.

В момента този маниер за водене на диалог отвисоко спрямо местните управляващи вирее основно в Източна Европа.

Китайската дипломация в типичния за нея усмихнат стил, търпение, доброжелателност и любезност остави френския гост да се „наскача на дунапренения батут “.

Създадена му бе комфортна обстановка, която накара френския президент être à l’aise (да има усещане за удобство).

Да се почуства важен и значителен. И по-разговорлив. Макрон обожава да говори дълго и да се опива от собствения си глас. Тогава той става непредпазлив и произнася излишни фрази, които не звучат много comme il faut (както подобава, както трябва).

Реално европейските държави са банални протекторати на САЩ. Ако може да се говори за някакъв остатъчен суверенитет, то на първо място е Унгария и донякъде Франция. В този план Пекин разумно се опитва да търси по-активен икономически диалог с французите.

Макрон пристигна в китайската столица с голяма бизнес делегация от около 50 изпълнителни директори на големи френски фирми. Придружаваха го ръководителите на френския енергиен гигант EDF, Alstom и Airbus.

Но все пак един от основните акценти на посещението на Макрон беше да бъде обсъдена темата за войната в Украйна и „лошия“ Путин. Френският президент се опита да агитира Си Дзинпин да подкрепи лично и публично позицията на САЩ и НАТО. Това според ВВС не се хареса на китайския лидер.

Макрон се опита да извива ръцете на Си Дзинпин и го подкани да окаже натиск върху Путин и „да вразуми Русия“. Китайският лидер не реагира на макроновия словесен натиск. Невербално му даде знак, че е раздразнен. Даже два пъти с досада въздъхна.

Влиятелният френски вестник „Монд“ счита, че „Макрон не успя да убеди Си Дзинпин“. Китаецът не се впечатли от тирадата на „пратеника на Джо Байдън“ и нито веднъж не спомена Русия и не произнесе думата „война“. Вестик „Монд“ отбелязва, че Макрон не е успял да убеди Си Дзинпин да осъди намерението на Путин да дислоцира атомно оръжие в Беларус.

Тази кауза е пердута на фона на факта, че САЩ са разположили тактическо ядрено оръжие в Европа още от 50-те години на миналия век в 7 военни авиобази в 5 държави. Броят на американските атомни заряди е трицифрено число. Си Дзинпин дипломатично се измъкна с общи приказки за неразпространение на атомното оръжие, за мира в целия свят и уважение към интересите на всички страни.

Преди пристигането на Макрон и Фон дер Лайен в Поднебесната новоназначеният китайски премиер Ли Цян проведе своя първи телефонен разговор от новото си работно място със своя руски колега Михаил Мишустин. Знаково. Но е грешно да се счита, че Си Дзинпин пасивно наблюдаваше агитационните усилията на Макрон.

Китайският лидер елегантно представи френския президент като свой съюзник в борбата срещу САЩ, като заяви, че Франция и Китай „съвместно противостоят на манталитета на Студената война и блоковата конфронтация“.

Естествено, не е професионално да се приеме, че посещението на Макрон в Поднебесната е само поредица от нереализирани намерения и откровени провали. През 2021 г. англосаксонците изхвърлиха по възможно най-грубиянски начин Франция от Австралия и AUKUS. По този начин на Париж му бе показано публично, че е съюзник от втора категория. Единствено с Германия англосаксонците се отнасят по-безцеремонно. Така че в съвместната декларация на Китай и Франция определен интерес представлява четвърта точка.

Тя касае сътрудничеството на френската тихоокеанска групировка с Южния военен окръг на КНР, чиято столица е Гуанджоу. Пекин в момента е загрижен за сигурността на търговските потоци КНР-ЕС от Париж и Берлин чрез Москва, Риад и до Гуанджоу. Френският външен дълг е над 120% от БВП на страната. Париж е притиснат от обстоятелствата да търси изход от своето незавидно икономическо положение.

Англосаксонците показаха на французите, че няма да пуснат френския бизнес в своята икономическа зона. Едва ли са необходими още доказателства. Французите нямат богат избор от пътища за излизане от ситуацията. Вариантите са три – Китай, Индия и Русия.

По време на своето посещение в Китай Макрон имаше сериозни проблеми и със своя „кудук“ в лицето на Урсула фон дер Лайен. Очарователната и талантлива германска гинеколожка бе като слон в стъкларски магазин в Поднебесната. Вместо да се съсредоточи във финансовия аспект на своята мисия в Пекин и да привлече китайски инвестиции в ЕС… още със слизането от самолета тя реши да се заеме с независимостта на Тайван и „закла“ Макрон.

Също така Урсула фон дер Лайен още преди отпътуването за Китай обяви, че развитието на отношенията между ЕС и Пекин зависят от китайската позиция по отношение на въоръжения конфликт между Москва и Киев. На всеки начинаещ дипломат е известно, че ако една чужда делегация в Китай иска визита й да бъде увенчана с успех, трябва още в първия удобен момент да заяви, че подкрепя политиката на единен Китай.

Китайската позиция е пределно ясна: „В света съществува само един Китай, чиято неразделна част е Тайван“. Въобще да биеш път до Пекин, за да ядосаш домакините и да се провалиш, не изглежда много професионално и интелигентно. Но такава си е „нашата“ Урсула!

Самият Макрон пристигна в Пекин с „мисия невъзможна“. Основната му цел за френските национални интереси беше да убеди Си Дзинпин, че е благонадежден партньор и да върне китайските инвестиции във Франция. На французите им е пределно ясно, че американците ще изтискат икономически ЕС до дупка.

И затова китайските инвестиции във френската икономика са като „слънцето и водата“. От друга страна, Макрон като „вестовой на Джо Байдън“ трябваше да досажда на Си Дзинпин и да го кара да се обади на Зеленски както и да осъди действията на Русия.

И то на фона на заявеното от китайския лидер само преди броени дни на входа на Кремъл, че двамата заедно с Путин ще направят промени в света, които не са се случвали през последните 100 години. Като капак отгоре, до него се навърташе Урсула фон дер Лайен с нейния неадекватен тайвански наратив. Наистина, мисия невъзможна за Макрон. Днес светът не е същият. Градената грижливо виртуална обстановка се разпада методично.

Постколониалният манталитет и наратив са токсични. Истината макар и трудно се прокрадва все по-настойчиво. Да си го кажем право куме в очи. Макрон и Фон дер Лайен са само пешки в глобалната игра. Но те са лакмусови хартийки за случващото се по света.

За Франция може с тъга да се констатира, че президенти с качествата на Ширак, Митеран, та даже и на Сарко „Американеца“ отдавна са потънали в историята. За великия генерал Дьо Гол да не говорим. Минало незабравимо.

https://epicenter.bg/