21.05.2024

 

Европейският парламент все повече прилича на „Хеопсовата пирамида“. И двете внушителни сгради стърчат самотни, безразлични към всичко което се случва около тях. Единствената разлика между двете е, че от пирамидата всичко е изплюскано, а от парламента още има за плюскане.

На 16 април в административната столица на Европа, бе погазена най-ценната придобивка на европейската цивилизация – свободата на словото. По нареждане на кварталният кмет Емир Кир, за да се „избегнат размирици“, публичното събрание организирано от NatCon – „National Conservatism Conference“, бе прекратено от полицията, два часа след започването му. В събранието участваха над 40 представители на патриотични, предимно десни партии и движения, мобилизирани срещу заливащата континента емигрантска вълна. Най-видни между тях бяха Виктор Орбан, Ерик Земур и Найджъл Фараж. За голяма изненада, настоящият белгийски министър председател Алексанер Де Кро се оказа безпомощен пред заповедта на кмета. В специално интервю, той подчерта, че забраната на събранието е в противоречие с белгийската конституция, която още от 1830 година гарантира „Свободата на словото“ и публичните изяви на гражданите.

Членовете на Европарламента, Комисията, хилядите скъпоплатени сътрудници и НПО-та останаха безмълвни като египетския Сфинкс. От край време, загрижени за свободата на словото в Русия, същите тези които развеждаха по телевизиите Юлия Навална, не видяха и отказват да видят случващото се под носа им. Политическият ислям е факт. Той заплашва националния облик на белгийското общество и всява страх. В цели квартали европейците са малцинство за сметка на мюсюлманите.

От Лондон Риши Сунак и от Рим Джорджа Мелони изказаха възмущението си срещу погазването на демокрацията в „столицата на европейския съюз“. В София кандидатите за евродепутати още са на „второто кафе“…

Председателят на „Възраждане“ е прав да не се кандидатира за Брюксел. Там българските депутати са безгласна буква. Те отиват само за материални облаги. Ако Костадин Костадинов замине, той просто ще изчезне политически. А от „облаги“ Костадинов едва ли има нужда. Още Цезар е завещал на борещите се за власт – „По добре първи на село, отколкото втори в Рим!“

Кой е този кмет на предградието Сен Жос, до Брюксел, който попречи на министър председателят на Унгария – Виктор Орбан да говори и разбуни духовете на националистите два месеца преди изборите?!

Емир Кир е белгийски турчин. Хитър и находчив използва пролуките в белгийското законодателство и се представя като защитник на малцинствата. Преди всичко на мюсюлманското. Той и всички като него, разработват една и съща тема, тази на онеправданите, пренебрегнати и експлоатирани белгийски граждани от чужд произход. Емир Кир не се спира пред нищо. Представя фалшива диплома за висше политическо образование и е избиран няколко пъти като член на Белгийската Социалистическата партия. Разобличен, той е изключен от партията през 2020 година. Причините за изключването му обаче не са една и две. Най-важната от тях е тясната връзка, която поддържа с крайната турска десница, Ердоган и партията на „Сивите вълци“. Благодарение на този разобличен привърженик на турския национализъм, бе забранена конференцията на европейските националисти в „столицата на Европа“!

Напускайки Брюксел, Виктор Орбан припомни:

„Последния път когато ми попречиха да говоря, беше по времето на Комунизма, през 1988 година“…

Божидар Чеков