По повод статията ми за амазонките, археологът Андрей Киряков ми писа, че имената на споменатите в текста реки – Дунав – Данубис – Данубиус и Дон – Танаис, етимологически произхождат от „вода“:
„Сигурно си срещала тази теория, че всички реки -Танаис, Днестър, Днепър, Данубис и т.н. все с думата Дон – били свързани с вода – на иранските езици“.
В общи линии това е вярно. В случая Андрей не изразява мнение, а само цитира добилата популярност теория. Но смисловият път от „вода“ до имената на важните реки в Стария свят, споменати от древните автори, е доста по-сложен и се нуждае от обяснение. Ето защо реших да събера в кратък текст разсъждения си за древните имена на реките, които досега не бях оформяла в нарочна статия. С нея ще докажа също, че речните имена, включващи съставката „дон“ произлизат не от друг, а от нашия роден майчин и бащин, тракийски и български език.
Да си спомним имената на някои от най-известните реки: Иордан, Паданус ( днес По ), Роданус ( днес Рона ), Браданус – реката в Южна Италия, добила трагична слава, тъй като край нея се е състояла Браданската битка, в която армията на Спартак е окончателно разбита от Марк Крас. Във всички изброени имена присъства съставката „данус“ – „дан“, същата, която виждаме в името на Дунав – Данубис, Данубиус. Същата присъства и в името на река Танаис, чието оригинално име на тракийски език е Данаис – гърците „потъмняват“ звучните съгласни в думите от тракийски произход. Очевидно понятията „Дан“ и “ Дон“ в случая са идентични.
Тези понятия – „дан“ и „дон“, образуващи всички гореизброени речни названия, не означават нищо друго, освен „ДЪНО“. Не на ирански, не на гръцки – а на ТРАКИЙСКИ и БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! Това е „безпощадно ясно“ и от имената на реките ДНЕпър и ДНЕстър. Името на река Дунав – Данубис, за което Страбон съобщава, че било дадено от гетите, подир едно нещастие, случило се с тях, при преминаването й ( несъмнено удавяне на голяма група хора ), означава същото – „дъно“. Името на река По – Паданус, чиято връзка с тракийското и българско понятие „падина“ е повече от очевидна, идва от глагола „падам“ – надолу, в ниското, „към дъното“. В имената на реките древните са съхранили безспорната истина, че водата в своето течение търси най-ниските точки в релефа и че леглата на реките са най-ниските места в даден район. Следователно „дъно“ е еднозначно с легло на река, а постепенно се превръща и в понятие, означаващо „река“.
Името Дон ще рече буквално ДЪНО.
В скоби ще отбележа известния за специалистите факт, че древните имена на реките са в мъжки род. Римляните обясняват този феномен с довода, че реките са „синове“ на Земята.
Това е обяснението, според мен, на факта, че понятието „дон“, „дан“ – дъно, легло на река, а с течение на времето и директно „река“ – е идентично с „дон“, „дан“ в смисъл на дар – дарение, подарък. Така чрез самата реч се отъждествяват висшият световен дар – водата, без която животът на земята е невъзможен – и върховното благо в човешкото съществуване – децата, рожбите, продължението на рода. Тази тъждественост е един от примерите за божествения произход на словото. Човешката мъдрост не би могла да се домогне до подобно съвършенство.
Същият е случаят и с понятието „дере“ – легло на река. В днешния български то е добило леко изменения смисъл на „пресъхнало речно корито“, но имената на известните реки Сър-даря и Аму-даря свидетелстват, че „даря“ ( „дере“ ) означава тъкмо река – дълбока клисура, в която тече река, вода. И по същия начин словото „дар“ ( река ) е свързано с понятието „дар“ – дарение, подарък. Този, който ги смята за случайни омоними, е повърхностен човек.
Защо обяснявам всички тези имена и понятия чрез българския език? Ами защото самата памет на земята го твърди. Топонимите и хидронимите в дадена земя пазят вечния спомен за първия народ, заселил се в нея и могат да бъдат преведени най-точно чрез неговия език. Защо имената на реките Тича в България, Тиса в днешна Унгария и Тичино в днешни Швейцария ( кантон Тичино ) и Северна Италия, звучат идентично и означават едно и също – тичам, бързам, тека? Защото и в древна Панония и в териториите, обитавани от лигурите, се е говорил вездесъщият език на предците ни.
31.01.2022 г.
АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
