Стоях съвсем съзнателно дълги години отстрани и обществения ми принос бяха анализи. Всеки ден през този период бях разпъван на кръст с въпросът: Добре, прав си, но нищо не правиш? Премълчавах.
Последва друг период през който казвах нещо и следваше действие – успешно действие! Някои от тези действия бяха на ръба на закона, но успявах. И отново разпъването на кръст всеки ден с въпросът: Ти на какъв се правиш? Премълчавах.
Сега реших, че е необходимо по-сериозно действие с качествен и количествен резултат. Предложих да създадем организация от нов тип, непознат досега, с цел взимането на властта и създаването на нов обществен ред. И пак разпъване на кръст с пореден линч: Ти си като другите и искаш да разделиш хората!? Мълча.
––––––––––-
Излиза, че каквото и да направя, както и да го направя, винаги ще има хора с тържествен интелектуален вакуум, които ще ме разпъват на кръст. От глупост.
–––––––––––
Впрочем, какво в крайна сметка искате от мен?
Николай Марков