18.05.2024

„Променливите“, гордо нахилени, селфита си правят в Народното събрание. За победители се барат, ощастливили народа с приетите конституционни промени за чиста и свята парламентарна демокрация. Доволен, радостен по същия повод се представя и корпулентният депесар Делян Пеевски, нарече тези промени исторически.

Отговорността лежи върху самия човек, а не върху историческите събития, пише знаменитият психиатър Вилхелм Райх.

Бойко Борисов е доста по-въздържан. Съзнава добре, че хвалбите са пресилени, плюсовете са малко и все за тесния лидерски кръг на трите партии, а минусите са добре видими, част от тях неизбежно предстоящи и вредни. За ГЕРБ и дори за ДПС ощетяващи, пакостни за българите и държавата ни.

В редиците и на двете се долавят напрежение и безпокойство, желание да извадят от себе си чувството за вина. Но така е, щом за са се събрали с доказани головодници, въздухари и лъжци с ампутирано чувство за отговорност. Неизбежно се заразяват с тази безотговорност, нито маски, нито ваксини помагат.

Ако застанат със запазена критичност пред очевидните резултати от последното си законотворчество, биха изпаднали в сериозен хроничен стрес. Жива болест би било, изпитването на вина гнети, уврежда психиката. Тежко е да признаят, че наоколо ги считат за предатели и продажници. А изпадането в състояние на безотговорност е спасение. Временно, разбира се.

Безотговорността е личностна позиция за отстраняване от задачи и отговорности. Нежалание и неумение да се носи отговорност за последствията от собствените действия. Безотговорният човек е като дете. Добре се вижда в поведението на водещата компания в ППДБ – по детски лъжат, подскачат от дребни радости или илюзорни успехи. Всичко им се случва „от само себе си“.

Претенциите и повишените изисквания са от тях към другите. Не желаят да поемат отговорности и да взимат решения в сложни и трудни ситуации. По-лесно е, избягват се разправиите, всичко превръщат в ала-бала. Властта е дълг, а свободата – отговорност. Децата са безотговорни за грешките си, затова и несвободни. От тях не се очаква да проявяват мъжество, а само да слушкат.

Правят го без да се замислят. От страх преди всичко. От липса на навик да мислят поне два хода напред. От несъстоятелността си да са ангажирани в отговорната роля на народен представител, на слуга на народа. Спасяват се от тази си усърдност чрез влизане в хлапашко състояние.

Така бягат от мисълта, че на огромен брой хора причиняват големи неприятности, създават сериозни проблеми, за което може да последва наказание. Обаче се обричат на безпомощност, на живот под чужда закрила и на чужда сметка, затова неизбежно и на личностна деградация.

Отговорността и свободата съставляват духовната сфера на човека, пише психиатърът Виктор Франкъл.

Безотговорността се шири сред последните две поколения, възпитавани под силното въздействие на социалните мрежи. За престояващите в тях повече от 2-3 часа дневно социалните реалности са в голяма степен виртуални, а действителността претърпява функционална регресия.

Така мозъкът и на възрастния индивид започва да работи по детски схеми, като да се връща с няколко стъпала назад към по-младите си години. Създават се физиологическите предпоставки за формирането на безотговорен подход към живота. И в парламента или в изпълнителната власт често виждаме лица на видимо зряла възраст в детско-юношески роли позьори и лъжльовци.

Още детското възпитание днес води натам. Скъсала се дрешката, купува се нова, няма ги някогашните кръпки. Счупила се играчката – нова се купува безпроблемно. Даже за двойки в училище няма наказания, скоро въобще ще ги забранят като в Ню Йорк. Повечето вече имат компютри с електронни игри, а героите в тях имат по много „животи“, някои и безброй.

Много важно, че са те „убили“ в играта, пак можеш да я започнеш! И се укрепва в детско-юношеското подсъзнание увереността, че не е проблем всичко и във всеки момент да се оправи с минимални или никакви последствия. Може нищо да не се пази с голяма грижа – вещи, уреди, природа, общност, страна, собственото здраве, своя и чуждия живот дори.

А в реалния живот не е рядкост да се сблъскаме с „ефекта на бумеранга“, с неизбежността на възмездието. Всяка постъпка оставя следа, а непознаването на принципите не освобождава от отговоронст…

Какво като едни халтаво сглобени вредят на България, нали ги пази Посолството! Затова не само не се опитват да скрият откъде се захранват с управленски идеи и решения, но парадират с произхода им. Посолството тях си има, принудено е да ги търпи и обгрижва. Ето, осигури ги с яки не-коалиционни помагачи, на тях утре и ще стовари големите отговорности.

Дали помагачите им са обсипани с доверие в Посолството? Едва ли. Все пак също слушкат с усещането за колективна безотговорност. Желаното често надделява над действителното.

Широката юридическа общественост, нито една от различните правни структури не подкрепи извършените конституционни промени. Не-коалиционерите не им обърнаха внимание. Зажумяха в защитна поза. Демонстративно. И какво ще ни сторите като правим каквото са ни наредили, недосегаеми сме! Посолството е зад нас, а на вас ви миришат краката! Шарлатани сме – е, и!

Промяната на Конституцията е последното, от което България имаше нужда, коментира проф. Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание и бивш служебен премиер. „Това ударно променяне е абсолютен порок. Такова нещо цивилизованият свят не познава. Аз съм и омерзен от начина, по който се законодателства у нас, особено за основния закон на страната.“

Участниците в ала-бала сглобката реално вървят към установяване на силов режим чрез репресивно законодателство. Тези промени са само началото на такъв процес, той е напреднал в САЩ, напредва и в Европа.

В САЩ тежката цензура вече не се и крие. Приемането в Брюксел на Европейския акт за медийна свобода очевидно цели нейното чувствително ограничаване чрез създаване на надзорен орган за борба с „дезинформацията, лъжливите новини и пропагандата на Путин“. Усеща се и у нас подухването на този вятър на промените.

Тези дни Върховният съд на Колорадо постанови, че бившият президент Доналд Тръмп е конституционно недопустим да се кандидатира отново през 2024 г. и трябва да бъде отстранен от първичното гласуване на Републиканската партият… 14-та поправка забранявала на бунтовници да заемат публични длъжности, разпростирала се върху поведението на Тръмп на 6 януари 2021 г.

Така и на туземните реформатори им е нужно чрез парламента и изпълнителната власт да политизират и подчинят съдебната и да я ползват като бухалка.

Посъветвани са да разрешат на двойни граждани да правят политическа кариера у нас. Днешният Вашингтон няма доверие на туземците, чужденците са по-склонни да вършат работа. Моделът в Украйна и Прибалтика е показателен, ускорено го налагат и тук. Там гъмжи от лица с двойно гражданство на най-високи постове. Зеленски е и с повече, в Киев са поне половината около него.

И все по-ясно се вижда докъде са докарали държавите и народите си там. Трите Прибалтийски обезлюдяват, половината украинци избягаха. Прозрачно предателство е и у нас. Предстои за безотговорните „ефектът на бумеранга.“

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg