01.03.2024

В продължение на три дни, след като се изказах „непочтително“ за Джон Малкович, бях заливана със смрад в т.нар. „социални мрежи“. Бреей, престъпление ли извърших, дете ли заклах? Кой пък толкова Джон Малкович? Да не би да е баща ви или баджанакът ви?

Оказа се, че съм засегнала безспорния фаворит и най-съкровените чувства на една класа, чийто редици се уплътняват с главоломна скорост в България. Класата, на която се крепи съществуващия ред – или хаос – у нас. Класата, която изплува на повърхността с „демокрацията“ и с пълното унищожение на българското образование, култура, мисъл. Класата, която се смята за прагматична, защото са й подарени всички възможности да граби и да се обогатява – а всъщност е напълно лишена от разсъдък. Класата, която сменя знаменцата върху снимките в профила си, според препоръките на bTV и NOVA. Класата, която въплъщава безродието и безпаметството. Класата, която днес олицетворява България. Псевдоинтелигенцията!

Псевдоинтелигенцията е всъщност полуинтелигенцията. Полуинтелигентът ни е учил, ни е неучил. Ни знае, ни не знае. Ни риба, ни рак. Бай Ганьо с костюм на Армани. И с фалшива диплома, купена от сергията за ширпотреба. Деветдесет и две годишният ми баща е посветил великолепна поема на този „герой нашего времени“. Нарича се „Поема за запъртъците“. Полуинтелигентът е запъртък. Гледаш го – яйце. Чукнеш го – воня. И тази воня непрекъснато ни поучава, раздава акъл и квалификации. Гръмогласно и високомерно ни налага своите мерки присъди. Тя пращи от информация и ерудиция, тя знае всичко за всеки – от вестник „Уикенд“ и от Гугъл по диагонал. Като някакъв философски камък, тя превръща всичко, до което се допре – в пошлост. Тя е законодател на „общественото мнение“ във фб. В нейно лице гигантската пропагандна машина Холивуд намира най-верния си съюзник и консуматор. Полуинтелигенцията е най-страшният враг на интелигенцията. Това са два свята, чието съжителство е невъзможно. Единият от тях е обречен да загине. Внимание! – още не се знае кой.

Та именно на нашенските запъртъци, за които Холивуд е обетована земя и пъпът им е хвърлен в слънчева Калифорния, реших да предложа една стара моя статия, поместена в блога ми през септември 2021 г. Това е научна статия, но лингвистичната й част никак няма да заинтригува обитателите на фейсбук. Затова пък прологът ще ги изкара от кожите и костюмите им. А това ще ми направи огромно удоволствие!

***

Върколаци, вампири, призраци – днешната епоха е обсебена от нечистите сили. От прокълнати същности, мяркащи се в митовете, те бяха превърнати в главни положителни герои на съвременната лъжекултура. Кой ги легитимира и изкара на повърхността т.е на екрана? Демиурзите от Холивуд, разбира се – и май вместо Hollywood ще бъде по-точно да наречем Damnedwood или Vampirwood тая люпилня на антихуманни внушения. Четох някъде, че монотонното съществуване на днешната младеж, я кара да търси тръпка във филмовите саги за тия мрачни, отвергнати създания – жестоки, кръвожадни, но и способни на истинска любов, каквато няма днес в прозата на моловете, банките и застрахователните компании. Това са глупости, защото индустрията на Холивуд е другото лице на Световната банка – те са еднакво античовешки, антикултурни и принадлежат на едни и същи господари. Тия господари не ги е еня за „любовта“ – целта им е да наложат страха като доминиращо чувство в младите поколения.

Каква „любов“ можем да търсим у върколака и вампира?

Всичко, което световната олигархия, печатаща парите и
налагаща цените, ни принуждава да консумираме – от храната и „медикаментите“ до пропагандата и „културата“ – се побира в едно слово – фалшификат. Ние се примирихме с фалшификатите, ние станахме роби на фалшификаторите, фалшифицирайки самите себе си, правото и смисъла да бъдем човеци – да ставаме все по-свободни, по-благородни, по-интелигентни, по-състрадателни – все по-близки духом до Твореца, който някога ни е създал по свой образ и подобие. Едно нескончаемо повесмо от сапунки на ужаса е завладяло кината, телевизиите и книжния пазар. Сюжетите на тия антитворби са обидно плоски, плоски до повръщане – те са предназначени за хора под средното равнище, в каквито се стремят да ни превърнат. Една унизителна порнография, реабилитираща злото и издигаща в култ грозното, уродливото, която дебилизира, опустошава, осакатява младежите, за да ги примири с участта им на жертви.

Тези жертви трябва да приемат като нещо естествено пиенето на човешка кръв, изтезанията и убийствата.

Наскоро прочетох интервю с майката на Нина Добрев, млада холивудска актриса от български произход – всъщност чиста българка, дъщеря на българи, емигрирали в Канада. Нито за дъщерята Добрев, нито за майката Добрев ( в интервюто тя обяснява как и кога се е изпарило финалното „а“ от фамилното име ) бях чувала някога. Двайсет години живях в емиграция, а и нямам навик да чета жълти издания. Добрев ( без „а“), за мое удивление, се оказа световна величина, чийто главен, ако не единствен, творчески и житейски успех, „изстрелял я на върха“ и осигурил й лавинообразен финансов приток, е участието в някаква безконечна холивудска сага -„Дневниците на вампира“. Майка й с гордост споделя, че когато посетила дъщеря си в хотела й в Париж, срещнала пред него юноши, които цяла нощ прекарали навън, в очакване да се появи на прага му холивудската знаменитост. И разбрала с всяка своя майчина клетка – дъщеря й е звезда!

Погледнах снимките на момичето – нито грозно, нито хубаво, ординерно момиче, приятно с младостта си, изненадващо с безвкусните си провокативни дрехи на фестивалните подиуми – ако момиче с такава външност, облечено в непретенциозна дрешка, мине по някоя провинциална българска улица, никой мъж не би го проследил с поглед. Някога киноактьори ставаха най-красивите мъже и жени, истински полубогове и богини, за чиито непостижими ласки въздишаха юношите ( тогава не съществуваха тийнейджъри като отделна раса ). Казвахме „Красив като киноактьор!“ А сега всяка посредственост с ниско чело, крив нос и обратна захапка може за завоюва екрана, стига да има положително отношение към трийсетте пола и гей-браковете. Насреща е естетическата хирургия, насреща са гримьорите с тоновете макиаж, които могат да превърнат жабата в принцеса.

Красотата, истинската красота, а не дегизировката, е дар Божи, по-рядък от таланта, но пък вероятно Добрев и най-новата холивудска генерация са удостоени свише с някакъв уникален актьорски талант да интерпретират сложни образи във вълнуващи сценарии? Намерих в Интернет сюжета на сериала, донесъл на актьорския си състав такава гръмка слава, самочувствие, лично щастие и многомилионни постъпления в банковите сметки – с тях се измерва творческият успех, “ изкуството е стока“ ( обичахме да повтаряме като папагали това срамно американско клише в зората на нашата “ демокрация) – хвърлих му поглед и плюнах ( извинете!). Това е нелепа, обидно глупава история, писана от кретен и поправяна от шизофреник, отвсякъде висят бели конци и зеят кратери от малоумие. Това ли гледат днешните деца, от това ли се възхищават? Този ли преждевременен Алцхаймер превръща случайните джуджета в звезди? Интелектуалната нищета, натрапена от екрана, сама по себе си е много опасно оръжие за масово поразяване, но съчетана с плановете за съкращение с две трети на човешкия род и унищожение на човешката душа, тя се превръща в делириум на мрака, във вакханалия на сатанизма.

Защо поощряваш дъщеря си да бъде съучастник в това тъмно дело, българска майко Добрев? Ако имаш капка разсъдък, трябваше отдавна да си й забранила да подскача в този мъртвешки танц! Не се ли сещаш, че там, където раздават много и лесни пари, винаги смърди на мърша? Твоето фамилно име идва от словото „добро“ – помисли дали дъщеря ти служи на „доброто“?

Но млъкни, сърце! Имахме си и Кеми Тодоров, преди да кротне в България, да види, че „от българското по-хубаво няма“ и отново да си върне не само „а“-то, но и кръщелното име.

Нормалните хора знаят, че освен злонамерени, сценаристите в Холивуд са и комично невежи – техните исторически и митологически недоносчета разчитат на безкритичното ответно невежество на зрителите. Получава се затворен кръг – продукцията става все по-тъпа, потребителите й стават все по-тъпи, светът се превръща в тъпилня, която маргинализира интелигентния и образован индивид. Дори когато борави с любимия си сенчест фолклор, населяван от върколаци, вампири и всякаква черна сволоч, холивудският писач показва умопомрачително невежество – спомнете си примера със зомбитата, живи мъртъвци с кървави ченета, обелени скалпове и висящи парцали плът, които на ята превземат градовете, нахлуват в къщите на порядъчните граждани и глозгат човешки кокали. Преди няколко години, бившият български посланик в Мексико Богомил Герасимов разказа в пресата за срещата си с хаитянски професор, който му разкрива истинския смисъл на понятието „зомби“- човек, чиято памет е заличена по престъпен начин от бокор ( помощник на вуду- магьосник ) посредством отровата на вид морска жаба. Магьосникът си е магьосник, но в превръщането на човека в зомби няма нищо мистично – има само отвратителен престъпен акт. Подобна трагедия предлага огромни възможности за създаване на истински, разтърсващи творби, а Холивуд я превърна в долна порнография, в пошъл анекдот.
Аналогична е ситуацията с вампирите и върколаците – романтичните любовници в холивудските бъркочи. Да, вампири и върколаци са съществували, те неслучайно присъстват в преданията на всички народи по света. Нещо повече – те със сигурност съществуват и днес! Но това е жестока участ, сполетяла нещастника заради сторено от него зло или връхлетяла го случайно, поради трагично стечение на обстоятелствата. Понякога във върколаци се превръщат и злодеи по свое собствено желание. Но аз няма да припомням всички тези пазени в народната памет или документирани от хронистите случаи – важното е, че те нямат нищо общо с плоската холивудска трактовка, поглъщана като наркотик от съвременните младежи.

Моята задача в тази статия е езиковедска – да изследвам формирането на словото “ върколак“ в три езика – българския, френския и италианския. Извинете ме за предългия пролог – длъжна съм да го напиша, защото престъпният начин на употреба на въпросния “ митологически“ персонаж ( и нему подобните ) в днешната епоха, е по-важен от начина на физиологическото и историческото му възникване.

Не се знае с точност дали българското съществително ВЪРКОЛАК е едно единствено слово или съдържа две съставки. Очевидно то произхожда от ВЪЛК, като по един законите на словообразуването, звукът „л“ е преминал в „р“. В западнославянските езици ( използвам термина „славянски“ в традиционния му контекст, полемиките в случая са излишни ) думата, означаваща „върколак“ е с непроменено „л“ и звучи като: „vlkodlak“ – на чешки, „wilkolak „- на полски, vilkolak, vlkolak и т.н. Ако приемем, че понятието, което на български би се произнасяло „ВЪЛКОЛАК“ ( в случай, че „л“ бе останала на мястото си ), е едноставна дума, то в нейното образуване не би имало нищо извънредно – ВЪЛКОЛАК ( ВЪРКОЛАК) би означавало някакъв особен вълк, без името да дава повече информация.

Но ако думата се състои от две части – ВЪЛК и КОЛАК – нещата се променят. Какво би могло да означава “ колак“? Същото, което етимолозите са открили като корен на понятието „Коледа“ – „КОЛ“ – колело, завъртане, обръщане. Същото, което означава и „КОЛАК, КОЛАЧЕ“ – „КОЛЕЛО, КОЛЕЛЦЕ“. Следователно ВЪЛК – КОЛАК ще рече “ този, който се обръща във вълк“ ( подразбира се, че става дума за човек, превръщащ се във вълк). Този израз се съдържа цял целеничък в генералното понятие в руския език – ОБОРОТЕНЬ – което обхваща всички метаморфози на човек в животно ( и обратно ) и на животно в животно. А че такива превръщания на материалната форма не са плод на развинтената фантазия на средновековните разказвачи край печката в ледените зимни нощи, е повече от сигурно. Спомнете си как фриволната Фотида превръща в магаре красивия римски патриций Луций в „Златното магаре“ на Апулей ( любимо четиво на лицеиста Пушкин ).

Точно това е значението и на френския израз LOUP GAROU. Целият израз означава „върколак“ на френски, а първата дума в него – loup – е известна на всекиму -„вълк“. Да, но какво ще рече „garou“ – виж тук френските етимолози удрят на камък.Те единодушно посочват, че в окситанския и в други старофренски говори, думата „garou“ се произнасяла „garoufl“, но смисълът на „garoufl“ остава неизвестен. Ако обаче потърсим словото „garofalo“ в италианския език – твърде близко по звучене с френското „garoufle“ – ще видим, че то означава „водовъртеж“. Месинският проток, поради многото водовъртежи и други явления, затрудняващи корабоплаването, е наричан „Il Garofalo“. Водовъртеж – завъртане, „обръщане“ на водата. Следователно „loup garou“ ще рече “ този, който се обръща във вълк“- -“ оборотень“.

Колкото до LUPO MANNARO – ВЪРКОЛАК на италиански, тук почти няма какво да търся, всичко е ясно. Lupo е „lupus“ – „вълк“, а mannaro – брадва, секира, МАНАРА. Много глупости са изписали италианските етимолози – че mannaro произлиза от man -„човек“ и прочие. Но mannaro еднозначно.произлиза от брадва – МАНАРА, същото слово, което и днес скромно си употребяваме ние, българите. В съвременния италиански език то е леко променено – MANNAIA, но в малтийския италиански съществува непокътнато – MANNARA.

На някои средновековни изображения ВЪРКОЛАКЪТ е представен като изправено на два крака същество с вълча муцуна и с тяло, покрито с гъста вълча козина. Той носи през рамо МАНАРА, а погледът му … Погледът му е човешки – пълен с отчаяние и самота.

Милена Върбанова