Пътепис за някои европейски различия
Разликата в отношението при нашите и техните магазини
Няма да ви хваля Берлин, даже изобщо не е моето място, но ми се налага често да ходя по работа там. И колкото да си канен от маса на маса и от наздравица на наздравица, ти се случва да посетиш един супермаркет за бърз съботен шопинг, защото в неделя нищо не работи. И влизаш ти, в един бляскав и отлично зареден REWE например, гледаш подредените щандове, да не говоря за приличните цени и не чуваш нищо повече от романтичното кандилкане на количките и жуженето около касите на Bitte, Danke, Bitte, Danke. Няма разкикерчили се купувачи, които със задните си части напред блокират всяка пътека и достъп до продуктите.
В нашенските супермаркети може да видиш добре организирана „почти престъпна“ група от лелки, които без оглед пречат или не пречат на околните, си разменят клюки на най-възловите места. И когато ги погледнеш с надежда да се отместят, ти навират в лицето обвинителната си физиономия в стил, „защо не ни заобиколиш, бе“.
И се продължава със заветното, „Здрасти Ганке, ти боба киснеш ли го и колко“. Демек, в Берлин Bitte, Danke, у нас – Здрасти, Ганке. Но, да не зациклям на тези битовизми, нека кажа, че Берлин е чудесен град на галериите, които преди дни дадоха уикенд на отворените врати. Възпитано и леко учудено от изкуството общество, на чаша вино разглежда нови или утвърдени автори. Съзерцаването споделя културата на изчакване и внимаване да не бъде засегната нечия гледна точка. Тоест, не спирате пред някого, който не може да види картината от тялото ви. И пак Bitte, Danke, Bitte, Danke, леко отдръпване, за да мине някой ценител на изкуството.
Галериите са място не само за изобразително изкуство, но и за изкуството да общуваме. Няма кални обувки, въпреки лошото време в този уикенд, няма кални погледи, няма превзетост и снобизъм от най-ниско ниво, каквито мога да отчета за българските галерии. Няма бабки с такета и мохерни шапчици, няма пъхане в устата на хапки и препиване с безплатно вино. Берлин има своите недостатъци, но когато се говори за базово отношение към живота, хората и изкуството, нещата от там могат да бъдат взети за пример. В същия подкрепи тази негова изява, заставайки рамо до рамо с него пред камерата. Извън това приятелско своеволие този уикенд отидох до битпазара, тоест, до два от тях, находящи се почти един срещу друг. Сред вехториите – множество красиви майки с деца, затрогнати съпрузи, които отменят майката в грижите за наследника, за едно бързо капучино. Стъкълца, стари дрехи, жички за старомодни бушони, пръстенчета, наивни картини, една ръкавица, половин сервиз от евтин, социалистически порцелан. Тук там бюст на Ленин с олющен нос и стара плоча на Дийн Рид. Всичко това би било една отегчителна олелия, ако го нямаше напевното Bitte, Danke, Bitte, Danke. Хората си дават път, изчакват се, усмихват се в реципрочния ход на живота да бъдем взаимнооудобни в съществуването си.
Да, скучно е, да сивкаво е, да, захаросано е, но в тези тоналности блестят златните нишки на учтивостта и културната устойчивост. И, като се връщам обратно към летище Бранденбург, приветливи хора те упътват, приветлив персонал те обслужва и ти даряват усмивките, които понякога в България ни липсват.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
