Три кила банани давам… за изкуството
Не изкуство, а естетически гаф от вселенска величина
Световното изкуство отиде толкова далеч, че вече е изгубило пътя назад, към чистото и правдивото. Това изкуство дори не успя да си наръси трохички, като Хензел и Гретел за обратния път. По-скоро се превърна в обратно изкуство, в което черепи, банани и естетическо безразсъдство си прокараха път.
Че този път е обречен и ще се самозаличи е ясно на всички. Късно е да се правим на Пикасо, но и не само на него, защото и той е “цопвал” четката си в тогова и на оногова стил. Тук спорът далновидно ли е изкуството “Банан с гафер” или е естетически гаф от вселенска величина не е в полза на инсталацията. Банан – символ на колониалността, на бързото разваляне, на лоша промяна на цвета и окапване, с хватката на тиксото не е моята представа за върховно изкуство.
За някакво намигване – да, после да върви в кошчето заедно с овациите и почитателите му. Гафовете в световното изкуство пораждат вицове, като тези, че една чистачка в галерията изтъркала до блясък леген, в който се утаявала някаква си вода. 800 000 евро по-късно, това “изкуство” е запратено в канализацията, което обаче не канализира посоките на добрия вкус и приличие.
Повече ми се доближава до изкуство и смелост, ако някой набоде с 2 милиона топлийки слон, който в това време пие коктейл Негрони със златна сламка. Оставеното в наследство впечатление от Кристо, всъщност е много по-концептуално и полезно, защото провокира сетивата с преднина към тенденциите, без да съобразява конюнктурата.
Мога да предложа на вниманието на експериментаторите черно-бял портрет на Цола Драгойчева, от чието око тече кървава сълза. Демек, Мадоната на социализма плаче за новото време. Само някой да ми вземе идеята, ще се видим в съда.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
