Икономическите измерения на масирания внос на земеделска продукция от Украйна и явния конфликт на интереси, в който се намира земеделския министър на България, са само едната страна на създалият се проблем. Това, че въпросното зърно е „ишляме“ на големи западни концерни, които са монополизирали хранително-вкусовата промишленост в Европа и украинската „държава“ няма нищо общо с него също е пределно ясно. В този случай, както и с почти всичко останало става въпрос за корпоративния интерес, който неолибералния икономически модел е поставил над националния и група родни лакеи са мобилизирани да го обслужат – те това работят, нищо, че се крият зад някаква бутафорна институционална рамка.
Големият въпрос обаче, който всячески се избягва, е за качеството на тази т.нар. украинска продукция. Кой и по какъв начин гарантира, че зърното и другите селскостопански продукти, които преработвателите използват за суровина са безопасни за здравето ни? Украйна не член на ЕС и респективно няма задължението да гарантира, че на нейна територия се спазват наложените от общността стандарти за качество и безопасност на храните. Още повече част от тази продукция идва от територии, на които се водят бойни действия и се използват, понякога експериментално, различни боеприпаси, включително и такива с обеднен уран, каквито колективния запад гордо обяви, че доставя за украинската армия. Кой и как гарантира, че тази продукция е безопасна за живота и здравето на българския народ, защото в крайна сметка произведеното от нея стига да масата на всички ни? В чии лаборатории се иследва зърното, месото, яйцата и сухото мляко, което наводнява пазара? Някак си, този въпрос остава на заден план и като че ли не съществува, а това е причина да светне червена лампа. С две думи обяснението, че „от там е по-евтино“ не е достатъчно, а е и доста мерзко по отношение на родните производители и тяхното бъдеще. Да си унищожиш цели сектори от икономиката, за да обслужиш няколко корпорации е направо национално предателство и респективно престъпление!
Случайникът Кирил Петков и един колбасар, седнал на министерско кресло незнайно как и защо, ли гарантират, че няма да ни тровят с продукти, произведени от суровини, които идват от една доста съмнителна дестинация – пропита от корупция и разпадаща се Украйна! Аз за съжаление не им вярвам, имайки предвид, че лъжат за абсолютно всичко и то по няколко пъти на ден!
Страхил Ангелов
