Вчера чух по радиото кратка новина, съобщаваща, че министърът на здравеопазването д-р Меджидиев, в разговор с комисарката по здравеопазването към Европейската комисия, я уведомил, че България, перифразирам, не иска повече да купува ваксини срещу ковид, защото никой в България ги не ще, никой по света не иска да му ги подаряваме, съвсем никой не иска да му ги препродаваме, а за да ги унищожим, трябва да се бръкнем пак в собствения джоб.
В онзи момент и в часовете след това аз си мислех, че бомбата гръмна. Но у мен оставаше някакво неясно, но наситено усещане, че има и още нещо.
После стоплих – официално заявеният отказ на България да купува ваксини далеч не е бомбата; това е само подпаленият ѝ фитил.
Бомбата ще избухва тепърва.
Защото, имайки предвид какви бесни пари потроши хазната ни за ваксини, припомняйки си и че и за 2023-та имаме капарирани огромни количества от тях, много лесно и бързо стигаме до въпроса:
>>> КОЙ потроши и продължава да троши парите ни? <<<
Напомням – въпреки неистовите усилия на няколко екипа на министерството на здравеопазването, темпът на ваксиниране срещу ковид в България винаги е бил убийствено нисък. Най-ниският в Европа. От първия момент – публичното ваксиниране на първия ваксиниран (тогавашният министър проф. Костадин Ангелов) – до ден днешен.
На всички в България от първия момент е ясно – или БИ ТРЯБВАЛО да е ясно – че в България реално ще бъде реализиран изключително нисък брой ваксини. Българите го казвахме, показвахме и потвърждавахме систематично, последователно и недвусмислено.
На този фон България, чрез подписите на неколцина чиновници, капарира и закупи дози ваксина, достатъчни за ваксиниране на 4-5 Българии.
Възможните отговори на въпроса – единствените възможни отговори на въпроса! – „КОЙ потроши и продължава да троши парите ни?“ са два:
1. Нашите мекерета
2. Европейската комисия
Преди да коментирам по тези два варианта ще припомня още нещо – в началото на световната ваксинална хистерия, със снабдяването на България с „достатъчно“ (каквото и да означава това) ваксини се занимаваше НОЩ (за късопаметните – националният оперативен щаб = Мутафчийски, Кунчев & Кантарджиев) и по-специално Костадин Ангелов.
По онова време ни баламосваха с „опасността“ някои държави (разбирай – нашата) да останат без ваксини или с недостатъчно дози. „За да ни спасят“ от този сценарий нашичките (НОЩ и Ангелов) направиха дявола на четири да ни включат в обща поръчка на Европейския съюз към файзър. ЕС каза „Да“, файзър каза „добре“.
Така, изнизвайки се като пръдня от гащи, нашичките се освободиха от отговорност, прехвърляйки на хазната ангажимента да плаща толкова, колкото ѝ се спусне за плащане от ЕС, толкова, колкото са си поискали от файзър. Много, малко – плащайте и целувайте ръка.
ЕС легна на файзър, ние легнахме на ЕС и стана единственото, което можеше да стане – натаковаха ни като башибозук и ни обраха като пладнешки разбойници.
Та, ако правилният отговор на въпроса „КОЙ потроши и продължава да троши парите ни?“ е първият – „нашите мекерета“ – то от тях именно трябва да се потърси отговорност – на мига, без никакво отлагане, защото няма никаква причина за отлагане. И то отговорност не само политическа и далеч не политическа.
Въпросът, който следва да бъде отправен към въпросните мекерета е от прост по-прост:
Защо предплащахте, плащахте и обещавахте да плащате стотици милиони за ваксини, особено след като имахте възможно най-очевидните знаци, че народът не иска тези ваксини и вие няма да ги реализирате по предназначение?
Един любопитен детайл – на сайта на ГЕРБ, във визитката на Костадин Ангелов няма и буквичка, насочваща към факта, че е бил министър. Да не би някой да се надява, че като спре да се споменава, фактът на министърстването му ще изчезне от народната памет и от правния мир?
Ако пък правилният отговор на въпроса „КОЙ потроши и продължава да троши парите ни?“ е вторият – „Европейският съюз“– то отговорност трябва да се потърси от ЕС. На мига. Без никакво отлагане, защото няма нито една причина за отлагане.
(То е ясно, че това не се е случило без съучастието на нашите мекерета и че това съучастие не е било безвъзмездно.)
А тогава веднага избухва и въпросът:
Ако България е на страната на ЕС, но ЕС не е на страната на България, що щем в този съюз, който не е никакъв съюз, ами си е чист сговор на малкото богати да свалят и последната риза, че и гащите на многото бедни?
Е, който потърси, изиска, получи и оповести отговора на въпроса „КОЙ потроши и продължава да троши парите ни за ваксини, които никога не сме искали?“, за него и ще дам гласа си на 2 април.
И като говорим за потрошени пари, не става дума за някакви мижави милиони.
Говорим за около милиард лева, особено ако се добавят и парите, потрошени за ремдесивир и прочие химикали, закупени уж за лекуване на болест, която тези химикали по научни данни не лекуват.
И дори не говорим за прословутите 1000 лева, с които бяха подкупвани „здравните работници“, за да диагностицират като ковид всеки човечец, дръзнал да се прокашля веднъж или да избърше един сопол, че дори и хора, които нямаха абсолютно никакви оплаквания („безсимптомен“ ковид).
И съвсем даже не говорим колко грешни пари потрошиха пък хората от джоба си за абсолютно безполезните и безбожно скъпи ПиСиаРи.
Прахосничество в подобни библейски мащаби става или от глупост, или от алчност.
Ако е първото, искам да бъдат посочени – ето тези и тези са глупаци и не бива да бъдат допускани и на един изстрел разстояние от нашите пари.
Ако е второто, искам да си минат по каналния ред преди да изтекат в канала и да започнат да връщат окраденото.
На ход са прокуратура, държавен финансов контрол, сметна палата и други подобни.
И ние, разбира се.
Rumen Stoychev
