23.11.2024
Светослав Атаджанов

Светослав Атаджанов

Гражданската война е върховното наказание за политическо късогледство и безотговорност.

Изборите са свобода на изразяване! Избраният от народа е най-свободният, защото не е нужно да гледа в очите властта, за да получи поста си. Неговите началници са избирателите. Но, свобода без отговорност няма. Тук всичко трябва да е ясно, по военен начин. Обещал си – направи го! Не бъди измамник.

Разбира се, може да има форсмажорни обстоятелства, които да не са позволили да го изпълниш. Така че нека съдът разбере колко те са значими. Неизпълнението от страна на депутат на предизборни обещания трябва да се квалифицира по същия начин като действията на безскрупулен предприемач, който е събирал пари от акционери за строителство и дори не е изкопал фундамент. Вие сте депутат, хората ви вярват. Измамамата и злоупотребата с доверие означава че сте мошеник. Съд, Белене…

Това е единственото място, където презумпцията за вина е оправдана и политикът трябва да докаже, че не е виновен, че не е изпълнил обещанията си и е направил всичко по силите си. Доверието е това, на което се крепи държавата. Ако то не съществува, цялата държава ще рухне, ще се разпадне като картонена къщичка.

Избраните представители трябва да бъдат тези, които са като оголения нерв на народа, И ако не, тогава автокрацията е по-добра, или поне по-честна!

Партиите? Същото! Можете да гласувате за тях! Но отговорността е същата, само че колективна! Партията има предизборна програма – нека партийците я изпълняват с цялото си ръководно стадо. Не го е направила? Всички са виновни!

Същата, но утежняваща вина, само че в ОПГ (Организиррана престъпна група) И тогава цялата тази партия, включително поддръжниците и, финансови дарители – да строят пътища, или, всички в един затвор, където да усъвършенстват партийната си програма до детайлите за следващите избори.

Естествено е, че депутатите ще се разтреперят като трепетликов лист от такава перспектива. Но ако депутатите не се раздрусат, тогава цялото ни Отечество се разклаща. Колкото по-висок е постът, толкова по-голяма трябва да бъде отговорността. Там, където един работник може само да бъде мъмрен, шефът вече трябва да бъде бит с тояга, а политиците трябва да бъдат в затворите и с конфискувано имущество.

Междувременно нищо от това не се случва, затова държавата се напълни с мошеници, независимо дали са назначени, или избрани, а авторитетът на властта, независимо дали е автократична или републиканска, няма значение – пада. И ще се стигне дотам, че и тези, които са ги избрали, и тези, които са били избрани, ще мразят това правителство. Унищожаването им ще започне с префикса „сам си е виновен“.

Гражданската война също е форма на наказателна отговорност. Най-високата колективна мярка за наказание, на която се осъжда едновременно целият народ, всички поданици, независимо от класовата принадлежност и социалното положение. За мързела и политическото им късогледство!

Светослав Атаджанов