19.04.2024
„Идват трудни времена, може би най-трудните и най-страшните в човешката история. Само сплотени, горди и вярващи в себе си хора ще съумеят да се справят с трудностите. Вярвам в силата на народа ни, вярвам в неговите способности, дано само се събудим навреме, за да може да има и в следващия век България!“
Павел Серафимов

Историческите извори често съдържат важна информация, но само на тях не може да се разчита. Причината е проста – както някои от старите автори, така и по-късните преводачи и редактори са лъгали. Някои по принуда, а други поради това, че им е заплатено добре да създават манипулации. Имало е и такива, които с удивителен фанатизъм са внедрявали лъжи, защитавайки политическите интереси на своите държави и управници.

Ако погледнем към историческите извори за появата на българите, ще установим с удивление, че датировките, а и версиите са доста различни. Ако се доверим на Касиодор, цитиран от Орбини, българите са на Балканите още през IV в., защото според Касиодор през 390 г. българите се сражават с легионите на Тедосий Велики (379 – 395 г.) край град Сирмиум.

Българите са локализирани отново край Сирмиум, през 480 г., от стария автор Йоан Антиохийски, който определя дедите ни в случая като съюзници на император Зенон.

В Манасиевата хроника се твърди, че българите завземат земята си по времето на император Анастасий (491 – 518 г.). В текста се споменава, че дедите ни навлизат от запад, превземат Видин и земите край Охридско.

Не бива да забравяме и сведението на Димитър Хоматиан (прев. Ал. Милев), който определя българите като потомци на траките мизи и определя завзетата от тях земя като огромна: “със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

Сирмиум е в област Панония, а Видин е в Мизия, разстоянието между двете селища е около 280 км, т.е. не е значително голямо и така става ясно, че можем да говорим за вековно българско присъствие на Балканите и то в една и съща област. Прочее, край Сирмиум е намерена керамика с черна излъскана повърхност и керамика с прави или вълнообразни линии. Такава има и в Плиска, но датировката е фрапираща. Панонската керамика е датирана като спадаща към Античността, а нашата е определена като направена през Средновековието.

Споменатите до тук исторически извори се подкрепят от археологическите находки от Панония, Сърбия, където учени са предложили адекватна датировка на съдовете. А у нас явно се следва недоказаното вярване, че Плиска е строена през Средновековието и просто няма как там да има керамика от времето на Античността

Да, но в Плиска са намерени голям брой тухли с надписи DULES, DIONIS, а те са датирани IV в. Край Южната Порта на Плиска е намерен релеф на Тракийския Херос в почти естествен ръст. Според археолога Атанас Милчев, забележителният артефакт е от III в. и не е ползван като сполия, т.е. за запълване на стени, а е имал някаква функция, за която разбира се нашият учен не посмява да говори.

Всяко свързване на траките с построяването на Плиска е табу в нашите археологически среди и всеки, посмял да заговори на тази тема е злобно критикуван, нападан, осмиван.

Предпазливостта на Атанас Милчев е напълно разбираема, но по-късно, през 1991 г. той намира смелост и съобщава за това, че някои от изследователите на Плиска са укривали и унищожавали неудобни артефакти: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав…”

Един друг археолог, а именно Стамен Михайлов съобщава за важно откритие на колеги, които при разкопки в тракийското селище Сучи-дава намират керамика с гравиран знак IYI в. и я датират IV – V в. Михайлов споменава и за откритията на други археолози – Тодоровч и Церманович, намерили съдове на 7000 г., с гравиран знак IYI.

Убеждаваме се, че има предостатъчно исторически извори, които подкрепени от данните на археологията доказват, че българите са били на Балканите още по времето на Античността, а разбира се и по-рано.

За жалост у нас се разчита на други исторически извори, а датировката на важни артефакти май се прави така, че да пасне на общоприетите заблуди за времето, в което може да се говори за трайно присъствие на българи на юг от Дунава.

Често цитираната от манипулатори хроника на Михаил Сирийски съдържа удобна за статуквото информация. Там се прокарва лъжата, че по времето на император Маврикий (582 – 602) група скити, около 10 000 души, идвайки от азиатската планина Имеон, под водачеството на Болгариос се настанява в земите на юг от Дунава с разрешение на императора. В Сравнение с Манасиевата хроника, разликите са фрапиращи – посоката на идване тук е от изток, няма война с империята, а и времевия диапазон е друг, по-късен.

Теофан Изповедник и патриарх Никифор също дават сведения, които не пасват нито на данните от Манасиевата хроника, нито на налудничавите твърдения от хрониката на Михаил Сирийски. Живелите преди Константин Манасий и Михаил Сирийски летописци представят съвсем различна картина. Те изказват твърдението, че Римската Империя води война с българите по времето на Константин IV (668 – 685 г.) и преживявайки срамно поражение, е принудена да плаща данък на българите.

Отклоненията са забележително големи. Времевия диапазон на идване на българите е около 300 години, а това е огромен период. Посоката на нахлуване е напълно различна: Касиодор и Манасий локализират първите български завоевания в западната част на страната ни, а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток. Освен това, Константин Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с Римската Империя, а според Михаил Сирийски дедите ни получават земя поради милостта и благоволението на император Маврикий.

Докато Михаил Сирийски определя само Мизия като земя на българите, то Димитър Хоматиан съвестно добавя за “Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

Огромни са разликите в работите на различните автори, нали? Някои летописци, а и преписвачи, редактори са лъгали здраво и това обяснява защо ранните сведения за дедите ни са толкова противоречиви. За жалост при археолозите също се срещат индивиди, чието поведение е меко казано странно. За определени неадекватни датировки вече споменах, но сега ще дам още примери.

Докато Стамен Михайлов датира старобългарския некропол от Нови Пазар IV – V в. и споменава, че старобългарската керамика има близки паралели у нас ще в керамичното наследство на местните племена от късноримската епоха, то Станчо Ваклинов предлага датировка VIII в.

От една страна Михайлов вижда традицията на старобългарската чернолъскава керамика като древнобалканска, започваща още през Меднокаменната епоха на Тракия (т.е. преди около 7000 г.). От друга страна обаче Ваклинов е склонен да види връзка между материалната култура на дедите ни с народите от Минусинската долина в Алтай, Сибир. Както датировката, така и мястото, на което трябва да се търси керамиката са фрапиращо различни.

Относно руните на старите българи, а и знакът IYI, Ваклинов смята, че са свързани с тюркската писменост. Михайлов е принуден да поддържа виждането за тюркския произход на старите българи, но поне публикува сведения на Тодорович, Церманович и др., от които става ясно, че знакът IYI присъства на Балканите около 5500 години преди появата на тюрките в историята. Дори да не знаехме тази важна информация, от други колеги на Михайлов идват сведения за балканска керамика от IV – V в., по чиято повърхност е гравиран свещения за дедите ни знак IYI. А за тюркска писменост можем да говорим около два века по-късно.

Ваклинов е запознат с труда на Успенски, но този учен отбелязва в сборника ИРАИК X, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват древната критска и троянска писменост. А те са използвани още през Бронзовата епоха и могат да се свържат с траките. Големият брой паралели между критските знаци и нашите руни би трябвало да накара Ваклинов да преосмисли виждането си, но уви – нищо подобно не се случва. Пренебрегването или премълчаването на важни данни подпомага налагането на безумната теория за сибирската прародина на дедите ни.

Като аргумент за това, че траки и българи са напълно различни народи, някои специалисти подчертават, че разликата между тракийската и старобългарската материална култура е огромна. За керамиката обаче се уверихме, че една и съща керамика от един и същи некропол е датирана съвсем различно. Михайлов пледира за

IV – V в., т.е. времето когато земите на юг от Дунава са населени предимно с траки. Ваклинов обаче смята, че датировката е VIII в. Така става ясно, че всичко зависи от гледната точка, а не от прецизно и съвестно изследване на артефактите.

Разликата между местната балканска керамика и старобългарската съществува във въображението на определени специалисти. Разбира се говорим за съдове от един регион и сравнително близки времена на направа.

Разлики се търсят и в изделията от благородни метали. Станчо Ваклинов е убеден, че съкровището от Шеремет (Бързица) е старобългарско и е от VIII в. сл. Христа. Днес обаче знаем, че въпросното съкровище е около 1500 години по-старо, то е от VIII в. пр. Хр., т.е. тракийско. Отново се уверяваме, че разликите между старобългарски и тракийски артефакт се крият във въображението на специалистите и желанието им да запазят статуквото.

В спорове с опоненти ми е подхвърляно, че старобългарските погребални обреди са напълно различни от тракийските. Ако държим сметка с това, че траките на юг от Дунава са под римска власт I – VII в., то за такъв период от време е съвсем нормално да се появят и наложат разлики в погребалните обичаи. Да обаче дори в римския период има тракийски погребения с жертван кон и куче. Тази традиция съществува в Тракия от дълбока древност. Конското жертвоприношение е познато и на обитавалите Атика през Бронзовата епоха микенци (а по думите на Страбон Атика някога е принадлежала на траките).

Ваклинов пише за конско жертвоприношение при старите българи, споменава и това, че над някои старобългарски гробове е издигана и могила, “навярно на някой хан”, търси паралели с обреди на народите обитаващи Сибир, но забравя, че издигането на могила над гроба на благородник и жертването на кон е древна тракийска традиция.

Едни от най-добрите методи да се датира определено погребение се явяват монетите. За жалост и тук се правят недобросъвестни манипулации. Стамен Михайлов съобщава за такива действия от страна на наши специалисти: “В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет.” Понеже монетата е римска, то става ясно, че е вярна датировката на Михайлов: IV – V в. Удобната датировка VIII в. е постигната не със съобразяване на намереното, а се явява само едно голо внушение, с цел да се изкарат българите народ, който се установява на юг от Дунава едва след VII в.

Традицията на удобно за общоприетите теории датиране засяга и строежите. Археолози като Милчев, Михайлов и др. пледират за късноантичен произход на Плиска, т.е. когато областта е обитавана от траките, но други археолози решават, че старата ни столица е строена през Средновековието. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че Плиска е от времето на Константин Велики, посочва точната сума отделена за строежите, споменава и имената на хората, които императорът е назначил за отговорни за строежите. От това повече подробности здраве му кажи.

От друга страна хората твърдящи, че Плиска е строена от византийски, сирийски, или арменски автори нито могат да посочат поне един исторически извор, нито са в състояние да обяснят защото методите и материалите ползвани при строежите на старата ни столица са типични за времето на Античността.

Доста забавни са опитите на Ваклинов да отрече истинската датировка на строежите на Плиска. Той дава следната аргументация: “Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в.

Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.).

Очевидното не може да се отрече – в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, но за да се елиминира ранната датировка, се посочва, че на около 500 км на изток, в Крим, също има такава традиция…все едно това ще заличи факта, че в същата област, в която е Плиска, траките строят с едри квадри и хоросан, още по времето на Константин Велики – IV в.

Има едно изказване, че не е важно кой и как гласува, а кой и как брои гласовете. Това май важи за историята и археологията. Не е важно каква информация е налична, важно е кой е как прави интерпретация.

Дори да съществуват планини от данни свидетелстващи за едно, някои изследователи могат без проблем да пренебрегнат сведенията и да представят само данни, които им отърват.

В такъв случай не е за чудене, че представителите на българската наука все още не са намерили истина за произхода на Аспаруховите българи. Държа да отбележа, че храня уважение към повечето наши историци, езиковеди и археолози.

Зная, че не им е лесно да работят на мизерна заплата, зная, че системата предразполага към корупция, а и защитава корумпираните.

При такива условия е истински подвиг да останеш в руслото на науката, за това и уточнявам, че моята критика не е към научното съсловие като цяло, а към шепата политизирани, а навярно и финансирани от чужди сили елементи внедрени в научните среди.

Те разполагат с влияние, а и умеят да окажат натиск на инакомислещите с груб език и заплахи. Създаден е ужасен, порочен кръг и се надявам да успеем да сложим край на това безобразие, в противен случай ще дойде край на България.

Това не е преувеличение, ни най-малко не е преувеличение. Идват трудни времена, може би най-трудните и най-страшните в човешката история. Само сплотени, горди и вярващи в себе си хора ще съумеят да се справят с трудностите.

Вярвам в силата на народа ни, вярвам в неговите способности, дано само се събудим навреме, за да може да има и в следващия век България!

Павел СерафимовSparotok