22.11.2024
kostq

Може ли резултатите от изборите да се прогнозират на основата на това каква е активността на партиите и техните лидери и какви реакции получават те от потребителите във фейсбук?

Краткият отговор всъщност е „Да“, казват анализатори.

Фейсбук – най-използваната социална мрежа в България отразява активността и популярността на партиите и техните лидери, както и интеракциите (споделяне, харесвания, коментари) на техните последователи.

„Ако наблюдаваме страниците на осемте партии, които според различни социологически проучвания може да са в следващия парламент – от ГЕРБ до „Български възход“ за последните 12 месеца „Възраждане“ събира 50% от всички интеракции на тези осем „Фейсбук“ страници.

Те всички са получили 5.4 млн. интеракции. Почти половин милион са на „Продължаваме промяната“, 300 хиляди са на БСП, но повече от половината – над три милиона са на „Възраждане“, коментира пред „Дневник“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Горан Георгиев.

Чрез инструмента Crowdtangle се следи колко души и как реагират на различните постове на партите и, или техните лидери.

От началото на годината най-активни са били от „Възраждане“. Те водят по брой постове, но и по брой интеракции.

Ако се гледат тези резултати, то на второ място биха били „Продължаваме промяната“, следвани от БСП, ДПС Пресцентър (това е активният профил на партията), ГЕРБ, Демократична България, „Има такъв народ“ и „Български възход“.

Георгиев прави уточнението, че активността на политиците не може да бъде напълно представителна за нагласите на избирателите.

Анализите показват, че основните теми през които „Възраждане“ предизвикват реакции през 2020 и 2021г. са били COVID 19 и мерките, свързани с пандемията и ваксините, докато през 2022г. „ключовите им наративи са свързани с доставките на газ и предстоящата зима“.

„През профилите на „Възраждане“ във „Фейсбук“ минаваше дезинформация за самите протестиращи срещу „Газпром“ и кой ги организира.

Имаше твърдения, че украинският президент Володимир Зеленски снабдява протестите срещу „Газпром“ или че западни тайни служби организират протестите и всякакви идеи, че заради отказа от руски газ, ние сега няма да се къпем или че ще се къпем на реката“, казва още експертът.

„Успеваемостта на лидера на партията Костадин Костадинов напомня повече на някаква жълта медийна звезда, на медиен пропагандист, отколкото на политик.

Принципно е трудно да задържиш вниманието на хората, ако се придържаш към някаква стандарти за професионализъм, а е много по-лесно, но и изключително безотговорно да опираш до език на омразата, дезинформация, пропаганда“, коментира Георгиев.

„Когато се опитваш да манипулираш хората, че обществото е изправено пред криза и използваш свръхсензационен език, това със сигурност е една от ключовите причини за успеха ти. Очевидно имат и професионален пиар отбор, които се занимават с това от сутрин до вечер и знаят какво правят“, допълва експертът.

По думите му, въпреки че „Възраждане“ са доминантни и получават най-много реакции в социалната мрежа, от началото на годината се забелязва спад на броя интеракции.

„Трендът е надолу. Но пак говорим за доминация. През последния месец, интеракциите са 30-40 % (от над 70 %), което е намаляване. Това за мен означава, че вече са на път да постигнат плато, връх на подкрепата си“, коментира Георгиев.

Според него ангажираността на последователите на „Възраждане“ е по-скоро автентична и няма данни тя да е в резултат на някаква механизация или заради допълнително инвестирани средства. Според данните на „Фейсбук“ за политическа реклама, „Възраждане“ не са вложили почти никакви средства директно.

Според Георгиев на дезинформацията в България винаги се е гледало откъм предлагането, а трябва да се обърне внимание и на факта, че има много засилено търсене.

„Партия „Възраждане“ първи осъзнаха потенциала на социалните медии и се научиха умело да ги използват за техните политически цели. Това им докара завиден резултат на изборите ноември, който се очаква да подобрят на тези следващия месец.

За тази цел въпросната партия (или по-скоро ПР агенцията, отговорна за тяхната комуникация в социалните медии) не правят особена разлика между това дали се намират в период на кампания и или не и осъзнават, че за да бъдат успешни те трябва преди всичко да създават съдържание което хората искат да консумират и с което хората биха се отъждестви“, коментира пред „Дневник“ Николай Тулечки от фондация „Данни за добро“. Те също анализират поведението на политиците и партиите във фейсбук.

„По думите му в тактиката на партията е „да приобщават национални символи, знамена, носии и подобни, с които си плетат идентичността и което използват, за да камуфлират липсата си на реално политическо послание“.

Според Тулечки, значимо за въпросната партия е че съумяват, „играейки с обичайните инструменти на популизма (имагинерно велико национално минало, външни врагове, вътрешни предатели) както и много умела употреба на поводи със силен емоционален заряд (както страховете около темата с COVID 19 и ваксините както и темата за войната в Украйна) да си изградят база фанатични последователи, които усилват посланието им като се превръщат доброволно в онлайн партийни активисти“.

„Това са профилите, които винаги първи пишат коментари и които търсят да влязат в конфликт с всеки с различно мнение. Тази стратегия и постоянство дори и в период извън кампанията даде на „Възраждане“ диспропорционален дял от общото внимание към политици в социалните мрежи (пикът им беше почти 70% през зимата и пролетта тази година).

След „Възраждане“ с най-много интеракции са „Продължаваме промяната“, които от началото на годината събират 917 хиляди споделяния, коментари, харесвания.

Те обаче се нареждат на пето място по брой постове от началото на годината (756 поста). По този показател на първо място отново са „Възраждане“ с 2032 поста, следвани от БСП с 1917. На трето място е профилът на ДПС пресцентър, които са с 1146 и „Демократична България“ с 791.

„Има такъв народ“, които преди изборите през юли 2021 г. са били „първа политическа сила по брой интеракции, оттогава са „стремглаво надолу“ и присъствието им в социалната мрежа е почти незабележимо (207 поста от началото на годината с много малък брой интеракции).

narod.bg