18.05.2024

1. Като Премиер, за когото НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ БЪЛГАРКАТА ИКОНОМИКА ЩЕ ПОСТРАДА. Важно било да пострада руската икономика от санкциите, което дори, според соросоидката СиЕнЕн, не се случи.

2. Като премиер, който в нарушение на Конституцията се натреса по време на конституционна процедура при Президента по връчване мандат за съставяне на Правителство на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група на партия, която го е била на избори.

3. Като премиер, нарекъл стачниците „терористи“, макар че правото на стачка е гарантирано в основния закон.

4. Като премиер, който реши да ни премахва Националния празник 3 март, защото не знае чл. 6 от Санстефанския мирен договор, по силата на който за първи път след 500 години България получава право на Християнско управление. Според чл. 8 пък се забранява да има турски войски в България.

5. Като Премиер, неспособен да напише няколко съболезнователни думи при кончината на Българския патриарх и си носеше помагало – написано листче с пищов на съболезнователния текст.

6. Като премиер, който не можа да обели две думи по въпроса за Западните Балкани, и то в присъствието на политик от ранга на Дейвид Камерън. Тази тема бе вкарана 2018 г. в Българското председателство на ЕС от Борисов, довело до предложение от Меркел Бойко да стане модератор по темата.

7. Като премиер, който публично заяви, че в България няма мигранти, а те стигнаха дори до бул. “Витоша”.

8. Като премиер, който, за да угоди на Сорос и Байдън, реши да удари икономиките на Сърбия и Унгария с увеличени газови такси. Бойко спаси положението, че Орбан щеше да ни наложи вето за Шенген.

9. Иска да отговаря по Европейските въпроси като бъдеш министър, а не е дори наясно със себе си в кое политически семейство иска да бъде – ПЕС, АЛДЕ, ЕНП или зелените.

10. Като премиер, според когото от победата на Украйна зависи бъдещето на Европа, което, ако е така излиза, че Европа е без бъдеще.

Няма сериозен анализатор, който да не признава на Запад, че Украйна вече загуби войната.

P.S.: Що му трябваше на Ванката Костов да води Сорос в България 1997-ма, да ни натресе за премиер такова чудо.

Георги Марков