23.07.2024

Днес се навършват 80 години от най-тежкото и кръвопролитно въздушно нападение над София от времето на Втората световна война.

При комбинираната атака над столицата на англо-амераканските сили са изсипани 1800 бомби, 750 души загиват, ранените са над 700, а една четвърт от сградите в града са напълно сринати или частично разрушени.

Градът е атакуван от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на града изпраща 39 прихващача. България губи само един самолет срещу 31 на сметката на противника.

Поклон пред паметта на невинните жертви от цивилното българско население!

Поклон пред паметта на доблестните български летци!

Сега не е конюнктурно да се говори за това – да не би да обидим „братята евроатлантици“, чиито бомбардировачи опустошиха София без нужда.

След новината за варварството Чърчил казал: „Отлично!“

Отлично, да. Защото бутнахме паметника на Червената армия, но паметникът на американските летци, избили прадедите ни, стърчи насред София.

Не, не искам да го махаме. Не може да отмъщаваме на историята, унищожавайки паметта за нея. Не може да постъпваме като тях, като новите варвари – неонацисти.

Напротив, нека стои на „Козяк“ като рана, като спомен за глупостта и безродието.

Живеем в тежки дни на проверка. На изпитание сега са подложени човечността, незабравата, дързостта да отстояваш себе си и правото да мислиш различно.

Недялко Недялков