18.06.2024

Дотук бяха образите на Кирил и Асен като спасители.

Някога имаше отделни хора, които смятаха, че лидерите на промяната са честни и почтени момчета, които рейдват българската политика за кеф на народа.

Днес надали има човек, който да вярва на съвременните остапбендеровци.

Дори онези, които избягаха при тях от други партии и сглобки, ги обявиха за шарлатани, престъпници и мафиоти – еконт-министърът Николай Събев, който ги презря тъкмо когато иззе куриерския бизнес на Български пощи, Руди, който направи няколко успешни трансфера на спортни имоти като министър, пристана и избяга от олтара, онзи пухльо с джипа от трибуната на парламента, Рони, Йоно и останалите деца на личната прислуга на Тодор Живков, които се пулеха зад лидера си снощи, а зад тях – сенките на Къро и жена му, на семейството на Гешев, роднините на тая или оная безименна жертва, Лена, парапетите, ареста на Борисов, милионите в чували, наркоманът от Кнежа и другите театрални постановки в стир Дубай или ЮАР…

Някога това беше надеждата.

Днес дори Капитал и тъжните му собственици изглежда като победители в дуела за символа на злото и доброто.

Дори Христо Иванов няма какво да каже в защита на другарите си.

Дори бай Танас клекна да се облекчи на стълбите в Народното събрание.

Жалка история, добре че си знаехте.

Виктор Димчев