23.07.2024

Какви са най-честите летни инфекции и правят ли се грешки при лечението им,  питаме доцент Атанас Мангъров. С него разговаряме и за паниката около смъртните случаи на деца от стрептококи група А. Питаме и за бума на варицела, както и за усложненията свързани с това инфекциозно заболяване.

– Доцент Мангъров, кои са най-честите летни инфекции, които ни провалят почивките?
– Най-често срещаните инфекции през лятото са т.нар. летни грипове, което е жаргонна форма за остри вирусни инфекции, които се причиняват от ентеровируси, аденовируси и др. Инфекциите протичат по сходен начин – температура, общо неразположение, болки в гърлото, болки в ставите, в мускулите, обриви по кожата, а често пъти и афти по устата. Съществува един специфичен, характерен за ентеровирусните  инфекции симптом наречен „ръка, уста, крак” – обриви по устава, афти по ръцете и ходилата. Но има и други варианти на ентеровирусните заболявания – те имат много проявления. През летните месеци се засълват и острите чревни инфекции поради топлото време и възможността от човешко или животинско фекално замърсяване, което дава възможност в замърсените продукти да се развият  всевъзможни бактерии. Има и някои заболявания, които се предават от насекоми, като едно от тях е това, което се предава от кърлежите – т.нар. лаймска болест. В България 1/3 от кърлежите са заразени с  Borrelia burgdorferi (микроорганизъмът, който причинява лаймската болест).

– С какво се лекуват летните грипове?
– Те са самоограничаващи се заболявания, т.е. минават от само себе си, но трябва да мине технологично време. Продължителността на тези заболявания е от 7 до 10 дни. Началната остра фаза, в която са изразени всички синдроми в силна форма е около 4-5 дни, като някой път е кратка – два-три дни и всички са доволни и щастливи, но понякога е по 7-8 дни и всички са нещастни. Инкубационният период е около една седмица, преди началото на симптомите и вдигането на температурата. Температурата е това, което показва, че защитите на човек са преодолени и той е болен. Тези вирусни заболявания, много пъти съм казвал, че се лекуват, както се лекува счупен крак. Какво правим като си счупим крака? Нищо не правим. Стоим в гипс и се чака са заздравее счупеният кокал. Тук се прави същото – седи се вкъщи докато поне два дни няма никаква температура. Пият се колкото може повече течности, хапва се колкото може по-малко – яденето не е приоритет особено при децата и не се сваля на всяка цена високата температура, защото тя е физиологична защитна реакция, с която човек се бори с инфекцията – от една страна си активира защитите, а от друга страна създава неблагоприятни условия на това, което го е нападнало. Образно казано сварява вирусите. Когато температурата се сваля на практика не се помага, а се пречи. При заболяванията, които протичат с диария и повръщане трябва да се остави детето да се успокои. Не бива да се бърза с даването на рехидратиращи препарати защото , ако не се е успокоила пересталтиката, ще повърне и тях. В случаите, когато има и диария се налага строга диета, което означава бисквити, солети и сухари. И никакви картофи, ориз или банани. Бебетата, които са на кърма, продължават да се хранят по същия начин а тези, които са на изкуствена храна, минават на диетична.

– Кои са най-честите грешки при лечение на летните грипове? 
– Често се мисли, че когато се е стигнало да диария, повръщане, температура, има нещо, с което може да се пресече болестта. И първото нещо, което идва наум на повечето хора е антибиотик. За съжаление, в категорията „повечето хора” влизат и лекарите, които мислят, че като се даде антибиотик той ще спре инфекцията. Това не се случва, дават.нето на антибиотик влошава картината. За да се предпише антибиотик, трябва да има диагноза, която предполага лечение с антибиотик, .е. трябва да има някаква бактериална инфекция. Бактериална инфекция няма как да стане на втория ден, когато детето вдигне температура. Обикновено бактериалните инфекции стават някъде на шести-осми ден, т.е. в края на една вирусна инфекция и когато някой на първия или на втория ден ви каже, че детето ви има гнойна ангина, в 99% от случаите това е друг начин да се каже: „Не знам какво му е на детето, но нека да му дадем антибиотик, за да сме спокойни и най-вече аз”. Това, че много често още в началото се виждат налепи по гърлото, в огромната част от случаите не е гнойна ангина, а фибринозни налепи, същите каквито има когато човек има в устатата си афти. Разликата между фибринозни налепи и гнойна ангина е като между компот и компютър.

– Наскоро здравните власти в Гърция съобщиха, че от началото на годината там са починали 6 деца от стрептокок от група А. Каква е причината?
– Стрептококи група А са част от нормалната ни резидентна флора и са причина за неинвазивните бактериални инфекции при хората и най-вече при децата. Те са основната причина за възпаление на гърлото, когато се добави и вторична бктериална инфекция за обривите по кожата – пиодермиите. Тези стрептококи ги има навсякъде по тялото. Всеки от нас е една екосистема носа, гърлото, устата не са стерилни, ако няма стрептококи има стафилококи, хемофилус. Стрептококите група А причиняват ангини, пиодермии, скарлатина. Но в тези случаи стрептококите не минават зад бариерите на кожата и на лигавицата. Т.е. те остават на повърхността. В редки случаи някои от тези стрептокики група А образно казано могат да полудеят и да получат свойството да преодоляват защитите на кожата и на лигавиците, да навлизат в кръвообръщението и да дадат септични състояния, които протичат много проблематично, животозастрашяващи са и в част от случаите могат да доведат до смърт. Но това се случва изключително рядко. Стрептококите група А получават инвазивни свойства по пътя на естествената селекция. Починалите деца в Гърция са  имали нещастието да се срещнат с щам, който има инвазивни свойства.

– Има ли обяснение на какво се дължи полудяването на тези стрептококи?
– Една от причините е натискът върху тези микроби с безконтролно прилагане на антибактериални средства. По този начин се създава резистентност.

Когато се дават антибиотици за щяло и нещяло се селекционират щамове, които са резистентни и инвазивни. И понякога се получава това, което наблюдаваме в Гърция сега. Но това може да се случи навсякъде по света, включително и у нас, защото и тук прибягваме до лечение на вируси с антибиотици, нещо, което не бива да се прави.

– В сезона на дъждовете и неокосените тревни площи, какви са мерките, които трябва да се вземат при откриване на кърлежи при децата?
– Ако човек забележи по себе си или при деца, че се е забил кърлеж, той трябва да бъде отстранен. Поради това, че хоботчето на кърлежа е с обратни зъбки като рибарска кукичка, обикновено част от него остава забита в кожата след изваждането. След няколко дни мястото се възпалява като при наличието на чуждо тяло. Възпалява се и след около две-три седмици може да загнои и да се изхвърли. Около 1/3 от кърлежите в нашата страна могат да причинят Лаймска болест. Следва да се изчака поне едни месец от момента, в който е открит кърлежа. Изследването на самия кърлеж е напълно безсмислено, защото кърлежът може да бъде заразен, но да не предаде заразата на човека. И обратно – може да не се открие зараза при кърлежа, но той да е заразен и тя да е предадена на човек. Това, което следва да се направи е, да се изчака четири седмици. След което да се вземе кръв на човека, който е ухапан и да се изследва за антитела – имуноглобулини М и G и ако се окаже, че човекът има високи стойности на имуноглобулини М, това говори, че е заразен и трябва да се лекува. Лаймската болест се лекува с правилния антибиотик в достатъчно висока доза и достатъчно продължително време – между 14 и 21 дни. След това лечение всичко е под контрол. Лошото е, че лечението доста по-продължително отколкото на човек му се иска. Другото, което е важно да се знае е, че след като се изкара един антибиотичен курс, не е необходимо веднага да се прави изследване за антитела, защото това лечение не влияе на нивото на антителата. То влияе върху причинителите, върху микробите, които предизвикват образуването на антитела. Ако се направи непосредствено след антибиотичното лечение, ще се установи, че антителата са същите, които са били и преди курса с антибиотици. Ако ще се изследват антитела, това трябва да стане поне след половин година, защото това е времето, което е необходимо, за да спаднат антителата. Много често при нас идват хора, които са провели два или три антибиотични курса, поради това, че след всеки курс се изследват, виждат, че антителата са високи и смятат, че лечението не е проведено. Има и други болести, които се пренасят от кърлежи – за нашата страна това са Марсилската треска и Кримската хеморагична треска, но те са сравнително по-редки. Поне не толкова разпространени.

– Приключи ли бумът на Варицелата?
– Бумът на Варицелата си върви постоянно. Всяка година в нашата страна имаме между 20 000, 35 000 до 40 000 случая на Варицела. Има ваксина, но ваксината не е задължителна за нашата страна, Варицелата е силно заразно заболяване, но много малко деца са ваксинирани. Варицелата си се вихри както е ставало всяка година – и през лятото, и през есента, но е по-честа през студените месеци, когато децата са в затворени помещения.

– Зачестяват ли случаите на усложнения от Варицела?
– Може да е случайност или просто по закона на сериите, но имаме няколко случая на пневмонии, в резултат на инфектирани варицелни обриви, към които се добавя вторична бактериална инфекция и стрептококите или стафилококите навлизат под кожата и създават понякога доста сериозни инфекции, които се разпространяват и се нуждаят при някои от случаите и от хирургическа намеса.

– Какви са мозъчните усложнения?
– При мозъчните усложнения, най-честото усложнение е варицелен церебелит. В някои случаи антителата срещу варицелния вирус, поради това, че той има същите антигенни характеристики като обвивките на нервните клетки, най-вече в малкия мозък, тези антитела започват да изяждат обвивките на малкия мозък – церебелумът. Става това, което би станало, ако ви изгорят изолациите на проводниците в компютъра – ще започне да дава накъсо. Обикновено в края на една Варицела или няколко дни след това, децата започват да се оплакват от това, че не могат да пазят равновесие, може да се наблюдава главоболие и обща неврологична симптоматика. Но най-честият симптом е загубата на способността да пазят равновесие и нарушената координация. Хубавото е, че тези постварицелни церебелити, в огромната част от случаите минават, но лошото е, че отнемат лечение от няколко седмици до един или два месеца, като самото лечение е с противооточна и дехидратираща-рехидратираща терапия в рамките на 4-5 дни от появата на симптомите. Много е страшно, защото родителите изпадат в ужас, но това е нещо, което е обратимо в огромната част от случаите. Понякога нещата може да се затегнат и да продължат доста повече, отколкото на човек би му се искало.

Нашият гост
Доц. д-р Атанас Мангъров е роден на 31 януари 1956 година в Стара Загора. Насочва се към инфекциозните болести и вече 39 години професионалното му развитие е свързано с инфекции и педиатрия. Един от водещите консултанти у нас в своята специалност. До скоро ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет – София. В момента началник на детската клиника на Инфекциозна болница – София.

trud.bg