Б. Б.
Рядко гледам спорт по телевизията. Не следя спортни надпревари и извън екрана. Не посещавам стадиони, игрищà, зали. Не ми е интересно. Не винаги обаче съм бил такъв спортен непукист.
Понякога правя изключения. Нямам любим спорт, но има състезатели, от които съм впечатлен. Техните изяви редовно ги наблюдавам. По телевизора. В момента са двама. Единият е Рафаел Надал. С него сме си по-близки в сравнение с другия. Дори запомних кога е роден.
Тенис на корт е спортът, който най-често гледам. По телевизията. Минавал съм покрай тенис игрища, но никога не съм наблюдавал среща на живо. Не ми е интересно. Допреди няколко години не знаех и правилата на тази игра. Този спорт винаги ми е бил чужд.
С Рафаел Надал се запознах случайно. Нямах представа, че съществува. Минавах небрежно по каналите и се загледах в негов мач. Неволно се застоях. Оттогава не го изпускам от поглед. Има какво да се научи.
Отдавна нямам кумири. Този човек просто ме плени. В присъствието му има нещо специално. Разбира се моментално. Той е от онези добри примери за подражание, които биха могли да спасят света. Евентуално. Едва ли…
Заради Рафаел Надал започнах да гледам тенис редовно. Бързо научих правилата и имената на най-добрите в занаята. Не гледам двубой, ако той не участва в него. Вед ревнува. Кучето ми. Види ли Надал на екрана, веднага напуска стаята. Може би е и заради шумните ми коментари. Не знам.
Рафаел Надал е изключителен и неповторим. Уникален екземпляр. От онези, които рядко се раждат. С това са наясно почти всички хора, които са наематели на земното кълбо.
Вече е в края на кариерата си. Невероятен е, но не е безсмъртен.
Напълно нормално е и в реда на нещата дори и гениите да остаряват. Появява се на корта все по-рядко и аз все по-малко гледам тенис.
Надал лекуваше контузия през цялата последна година. Противно на очакванията, не сложи край на удивителната си кариера. Завърна се на корта през миналата седмица, а аз пред телевизора.
Очаквах го с нетърпение.
Защо да не си уредим още няколко срещи. Всички ще сме на печалба. Очаквах чудеса. Той умее да ги сътворява.
Не стана. Отново се контузи и пак няма да играе известно време. Нека почива. Имам чувства към него и за мен е по-важно да не страда. Достатъчно даде и доволно взе. Това не е кариера, а падащи звезди по паважа на Млечния път.
Грандоманска метафора. Нека. Той я заслужава. Малко ли пъти ни е доставял удоволствие!
Вчера потърсих информация за здравословното състояние на Рафаел Надал и неволно попаднах на интересна статия. То не е статия, а някакъв нервен изблик, изпуснат от контрол. Абзац. Словесен шум, наподобяващ звука от уморен двигател, на вибратор втора употреба.
Изтървана от изтрезвителното мисъл в делириум, превърната в изречения. Спонтанно изпуснат газ след преяждане с вредна храна.
Метафорите ми са лишени от лукс, естетика и вкус, но ужасно ми се иска да ви ориентирам. Все пак е добре, че са и без мирис.
Богомил Бонев е написал нещо. Сещам се кой е този човек. Знам, че беше министър на вътрешните работи, а после се кандидатира за президент. С друго не ми е популярен. Сега не знам дали е някой. Коментарът му прилича на изказването на никой.
Прочетох какво е написал Б. Б. Негодува от факта, че западният свят недолюбва Джокович.
Новак Джокович е друг феноменален тенисист.
Не съм съгласен с твърдението на Бонев. Моите наблюдения са, че Джокович има почитатели по целия свят. Убеден съм. С очите си виждам как радушно го приемат на всеки континент.
Единственото възможно нещо е, той да не е обичан толкова силно, колкото е обичан Рафаел Надал. Това, обаче, на мен не ми е по силите да го преценя и изчисля. Последният просто притежава по-позитивно излъчване.
На мен също Надал ми е по-симпатичен. Това не означава, че бих се осмелил да омаловажа безспорните успехи на другия тенисист. За мен Новак Джокович е тенис гигант.
Феновете обикновено реагират така. Обичат ли единия, непременно ненавиждат другия. Става въпрос за по-първичните и повърхностни почитатели. Б. Б. изглежда е от тях. Прилича на първичен и повърхностен.
До известна степен това е оправдано, защото не можем да очакваме стабилно поведение от бивш политик, служил в управлението на толкова бедна и корумпирана държава като нашата.
Богомил Бонев всъщност е враг на запада, който според него не обича Джокович. Същият запад, който бил върл фен на Рафаел Надал. Това пак го твърди несбъднатата мечта за президент, носеща името Богомил Бонев.
Това толкова силно го вбесява и огорчава, че си позволява в своя текст безпричинно да нарече Надал „испански селянин“.
Животът е един нескончаем личен извод. Правя си поредния свой такъв. Черпя и вас с тема за размисъл. Рафаел Надал е любимец на хората в страните от целия свят.
Спортните му постиженията едва ли някога ще бъдат достигнати и надминати. Това при него върви в комплект с култура, природна интелигентност, възпитание и вадеща очите човечност.
За да наречеш подобна магнетично-харизматична личност „испански селянин“, то на теб със сигурност ти липсва връзка с главния мозък.
Надал е наречен „испански селянин“ от човек, на който някога и никога друг път е било гласувано доверие да се грижи за реда в бедната ни държава. Бивша политическа пешка, която на фона на личности като Надал не е дори и изпарение.
Съпоставена с него, тя дори поражда основателни съмнения дали изобщо се е раждала и дали не е само погрешно и съмнително впечатление за една несполучлива бременност. Мираж за съществуването на нещо.
С какво е виновен Надал, че на господин Богомил Нищо и Никой Бонев западът му е крив за всичко? Да даде добър пример и на мига се откаже от западняшкото. Добро начало ще бъде, ако занапред спре да изстисква жлъчните си мехури в отвратителната западна социална мрежа. Няма да го направи. Това би било в разрез с интересите му.
Богомил Бонев ми напомня за онези български фенове, които перманентно ненавиждат Григор Димитров. Когато бие, когато падне, когато е влюбен, когато харчи, когато…
Последният е български тенисист. Скоро може и да не се роди такъв като него.
Евтино ми е подобно поведение. И просташко. Става типично за хора с инициали Б. Б. Познавам поне двама човека с такива символи и интелектуални характеристики.
Ваш К. И. К.
Константин Кацаров-Автор
Послепис:
За да бъда коректен, ще цитирам дословно онова, което прочетох. В текста ще видите, че има още дузина нелепости, но аз се фокусирах върху основната:
„Отдавна сме свидетели на отвратителното отношение на западняците към Джокович.
Само с половин уста и през зъби признават, че е най-голям. Ето сега на Надал пак са постлали пътя поне до полуфинал. И заради една победа над Доминик Тийм го възвеличаха.
ATP даже фалшифицира броя на спечелените шлемове и не призна последните два на Джокович, за да се изравнят с испанското селянче.
Което много злорадстваше, когато арестуваха и екстрадираха Джокович от Австралия. Той просъска, че всяко действие си има последствия. За разлика от Ноле, който радушно го приветства с добре дошъл отново.
И това трябва да покаже на нашите евро роби. Западът се отнася към славяните точно така, както Хитлер се е отнасял. Но сега едвам скриват презрението си. Като към второ качество хора. Те ни презират. А вас, които им се слагате, презират повече.“ – Б. Б.
